Джош Малерман безупречно е съшил среда — мозайка, която всеки, живял някога в малък град, ще разбере твърде добре. Никоя тайна не остава тайна. Малко са хората, които поне не се разпознават взаимно на разминаване или не си знаят имената, и понякога те знаят най-дяволската тайна…
Толкова много неща се случват в тази книга и има толкова много изпънати нишки на съединителната тъкан, жизненоважни за цялото, които добавят по нещо към възхитителния гоблен от разкази, едновременно смразили и възторгнали ме. Те се свързват по най-странни начини. Препратки към един мъж, който по-късно празнува рождения си ден разкошно и смъртоносно в „Честит рожден ден, ловецо“, и споменаването на инцидент, изникващ в различните разкази по различно време, спояват градчето Гоблин още по-здраво в ума на читателя. Фокусник с твърде необикновена асистентка и небивало представление ви очакват в „Престо“ и сякаш забавлението не стига, та има и разходка до местния зоопарк, където манията и фантазиите на един мъж отхвърчат по неочаквани тангенти. Да чета за Уолтър Камп и единствения му по рода си начин да се подсигурява, та призраците да не се промъкнат до него, ми стигаше, за да не успея да се наспя, както смятах. „Плетищата“ се върти около градска знаменитост — Уейн Шърман, който си има своите тайни, и нововъзникналия негов враг — малко момиче, поискало да съобщи тези тайни на най-страшната полиция, която ще срещнете някога.
„Гоблин“ е книга с мрачни чудеса, сюжети, увъртени един около друг и разказани в темпо, близко до съвършенството.
Дори не мога да ви кажа колко съм щастлив, че Джош Малерман оправдава данданията. Четенето на „Гоблин“ за мен беше както когато четях нова книга, преди да пропиша. Тя беше забавна, неочаквана и изпълнена с онази проза, заради която ми се иска да поуспокоя топката и действително да усетя книгата, не просто да я прочета.
Като му дойде времето и се разшуми около „Гоблин“, спомнете си тези думи: Джош Малерман и „Гоблин“ оправдават данданията.
Тук сте го чули за пръв път.
А сега ме извинете, ако обичате — по-приятно е да си посипеш главата с пепел, докато е още топла, току-що извадена от печката.
Джеймс А. Мур,
Хавърхил, Масачузетс,
19 юли 2017 г.
ПРОЛОГ: ДОБРЕ ДОШЛИ
1
Ако Том не си беше зарязал пуловера в шкафчето, ако не се беше върнал да си го вземе и ако пътьом не беше минал през главния офис, цялата тази мрачна нощ можеше да му се размине.
— Чакай малко, Томи. Имам още един курс за тебе.
По дяволите. По план тази вечер Том щеше да си кара кефа. И то страхотно. Пица, бира, стари филми, краката на масата, а ширналата се прерия на всекидневната щеше да е цялата негова.
— Докъде, Джери?
И преди още шефът му да е казал името на града, Том разбра, че ще трябва да отмени плановете си за вечерта. На Джери той никога не отказваше.
— До Гоблин.
До Гоблин?
— Господи, Джери, Гоблин е на колко… на един час път оттук? В Гоблин не съм ходил някъде от… трийсет години.
До Гоблин пътят можеше и да е един час, но дотам и обратно ставаха два.
— Знам — каза Джери и направи най-състрадателната си физиономия. От пепелника на бюрото му се надигаше дим от пура и се виеше около голямото му шкембе. — И ще ти платя тройно за курса. Получателят ни плати отгоре. Настоява всичко да е така, както той иска. Много специфично.
— Тройно? Охо! Какво е, Джери?
Джери сви рамене и погледна купчина листове.
— Пълна досада, ето какво. Маниакални инструкции. И иска да се достави в полунощ. Без майтап. Може да тече някакъв купон или кой да ти знае… Но за тия пари ще те пратя там и с пълна кола неоковани затворници. Към касата е прикрепен цял списък с изисквания.
— Каса ли?
— Сандък.
Том свали жълтата си бейзболна шапка и прокара мазни пръсти през мазната си коса. Тройно. Това правеше общо по 1,20 долара на миля. Както Гоблин беше чак на 70 мили северно оттук (а може и повече да са, Том със сигурност щеше да провери), да не споменаваме и седемдесетте мили обратно, щеше да изкара едни хубавички 168 долара с курс в последната минута. Можеше да достави сандъка в полунощ и в два през нощта вече да си е пред телевизора. По дяволите, от там нататък можеше цял ден да се налива.
— Само следвай указанията до запетайка, Томи. Човекът вече бая пари даде. Сега само от нас зависи да не я оплескаме.