Навън гоблинското небе все още било тъмно и Чарлз хукнал под него, като с едната ръка махал на такси да спре, а в другата стискал отрязан пръст от крак между чифт остриета.
— Анди, мислех си. Анди, Анди, Анди, Анди… Аз го сторих. За тебе, Анди, го сторих. За Анди, за теб, голяма любов, любов легенда… Анди.
15
Служителите в пощата му махнали за поздрав, когато влязъл на другата сутрин.
— Подарък за твоята приятелка от Минесота?
— Иска ли питане — отвърнал Чарлз.
— Щом момичето е щастливо, и момчето е щастливо!
Чарлз се замислил над това.
— Иска ли питане.
След като излязъл от пощата, той подкарал на юг по Коледния път към „Транзистор Планет“. Бил на работа. Нямало да му е лесно. Да стоиш там и да продаваш електроника, докато в главата ти е само дали Анди ще хареса подаръка си. Щеше ли да задава въпроси?
Помагал на хората, обяснявал им за най-новите принтери и се опитвал да не мисли за видените в моргата образи. Труп, тънещ наполовина в мрак. Костта, изпращяла като стара кора. Пръстът от крак, пъхнат в найлоново пликче, в пощата.
16
Два дни по-късно Анди се обадила. Превъзбудена докрай.
Казала на Чарлз, че го обича и че любовта им ще се превърне в една от най-великите любови на всички времена. Дори намекнала за брак.
Кръвта на Чарлз потекла мъжки в тялото му. Греел се на ярките лъчи на любовта.
Но Анди поискала повече.
— Не можех да повярвам, Ричард. Тя поиска пръст от ръката ми. Каза, че никой мъж не е изпращал на любимата си две телесни части и че имаме шанс да засенчим Ван Гог и всички влюбени на света преди нас. И тези, които ще дойдат след нас, също. Какво да направя? Щом Анди искаше пръст от ръка… щях да ѝ пратя пръст от ръка. И освен това… нямаше да е мой. Какво лошо имаше да приема?
Втория път Чарлз бил подготвен. Донесъл със себе си малка ножовка и найлоново пликче.
И отново заварил страничния вход отключен, и пак заклещил с портфейла си тежката метална врата. След като запалил лампите, го обзело странното чувство, че се връща на място, което не предполагал, че ще види пак. Отишъл право при второто чекмедже отляво на средния ред и го отворил до средата. Трупът бил същият. Нямало съмнение в това. А Чарлз и този път не възнамерявал да му гледа лицето, също като миналия път.
И все пак трупът изглеждал по-различно. Чарлз не го било толкова страх и оглеждал онова, което се показвало, по-дълго отпреди. Сбръчканите, съсухрени крака преминавали в подпухнали бедра с изпъкнали вени и отпуснат, жилав пенис. Космите по краката и около пурпурните тестиси били корави и бели.
„Може би трябва да намеря някой, с когото имам повече… сходство.“
Погледнал надолу към суровата разкъсана плът на крака на мястото на кутрето.
„Този вече го почнах“.
Китките стърчали от тъмната вътрешност на чекмеджето. Ярките лампи на тавана осветявали подробностите толкова ярко, че всичко било като живо.
Чарлз си помислил, че пръстите на ръцете изглеждат дебели.
„Тя ще разбере…“
Но дали? Ако Чарлз действително ѝ прател собствения си пръст, дали пък нямало да изглежда по-различен, отколкото тя си спомняла? И дали отсъствието на протичаща в него кръв ще го промени?
Ще го промени, то е ясно. И този избор бил непоносим.
Чарлз свалил зелена маска от една кука на стената. Сложил я и внимателно поставил средния, безименния пръст и кутрето в лявата длан на трупа. Така, както го нагласил, ръката все едно сочела нещо в краката му.
Липсващ пръст на крака може би.
Чарлз се заловил за работа. И този път минало лесно.
17
Анди се пръскала по шевовете от щастие. Чарлз го сторил. Изпратил ѝ две телесни части и поради това била убедена, че тяхната любов е истинска легенда. И винаги ще бъде. Щяла да каже на майка си, че Чарлз е сродната ѝ душа. Щели един ден да се оженят и да имат деца, и да живеят най-прекрасния, най-пълноценен живот, достоен за най-голяма завист.
Писатели щели да ги изучават. Чарлз бил нейният убиец на страшни зверове. Нейният ковач. Нейният крал.
Но колкото и щастлив да бил Чарлз, започнали да му се присънват лоши сънища. Труп, който бавно се изтъркулвал от тъмното с краката напред… Коленете му се показвали… после и кръстът… гърдите… вратът… челюстта.
И лицето.
Чарлз пищял всеки път, когато то се покажело.