Профсъюзът изискваше шофьорите да карат с осемнайсет мили в час и да вземат по четирийсет цента на миля. Повечето избираха най-много едночасови курсове, защото включваха и ужасяващото дълго изчакване при доставката. Но Том караше от шестнайсет години и имаше разни познати тук и там, и когато се откриваше възможност, той вече си беше разчертал маршрутите. А ако се получеше неочаквано забавяне? Пак не беше проблем. Том обичаше да си брои милите. Не възнамеряваше да се откаже от това дребно развлечение.
— Знаеш ли, Джери — рече с усмивка Том. — В Гоблин целунах първото си момиче. Алис Прат. Проби ми със зъби долната устна.
Том изпъчи устна, за да види Джери.
— Господи! Бива си го това, Томи. Навярно можеш да я издириш.
Томи някога познаваше Гоблин. Майка му го беше водила там три лета подред. За единайсетия, дванайсетия и тринайсетия му рожден ден. Три лета, прекарани в плуване из дълбоките гоблински езера, да не споменаваме леденостудената Черноводна река, на чиито брегове устата на Том бе причакана в засада от Алис, след като го бе залъгала, че ще получи целувка без ухапване. Беше играл на разни игри в Западните поля, разхождаше се из Гибелния парк. Все още в офиса на Джери, той подробно си припомни как заобикаляше Плетищата от източната страна и минаваше между двете великански фигури от подрязани храсти, обрамчващи шосето, което влиза в града откъм юг. Спомни си страшната обиколка из кланицата и приятната разходка из зоопарка „Харди Карол“. Спомни си и совите — пощенски картички и снимки на совите, сувенири, които майка му купуваше от центъра.
Том се усмихна. 168 долара — това бяха много пари да си припомни младостта. Място, което си спомняше като приятно, ако си го спомняше правилно.
— Вече е десет и петнайсет — каза Джери. — По-добре се размърдай, щом трябва да стигнеш в Гоблин в полунощ.
Гоблин.
— Благодаря, Джери, тръгвам! Благодаря за курса.
— Аз ти благодаря, Томи. Смятах сам да го направя, преди ти да цъфнеш. — Той дръпна продължително от пурата, а после посочи Том с нея. — Сандъкът вече е натоварен на подемника, това няма да има нужда да го правиш. Адски тежи. И не забравяй — той вдигна ръце, сякаш искаше да каже „влиза ми в работните задължения да го повторя повече от веднъж“ — непременно спазвай указанията.
2
Сандъкът лесно се виждаше откъм склада. Беше висок, по-висок от Том. Когато той се качи на подемника и се опита да го помръдне, съпротивата му даде да разбере, че без помощ няма кой знае какъв шанс.
— Указания за доставка? — Той пак си свали шапката и избърса до сухо челото си там, където започваше косата.
Въобще не знаеше как Джери е замъкнал това чудо дотам.
Пак прекоси склада, запали по-малкия камион и го изкара. После слезе и включи подемника.
Той издаде гадно грачещо скърцане, каквото Том никога преди не го бе чувал да издава.
— Тая гад пробва подемника дали ще ѝ издържи.
Когато машината изравни платформата си с каросерията, на Том му се струваше, че механизмът ще се нагъне на хармоника. Качи се вътре, хвана електрическата количка и вкара платформата ѝ под сандъка.
Преди да се опита да го помръдне, Том забеляза инструкциите, забодени на дървото:
ДА СЕ ДОСТАВИ НА:
ДИЙН КРОФОРД
ШОСЕ „ПОЛЕГАТИТЕ ХЪЛМОВЕ“ 726
КВ. ПОЛЕГАТИТЕ ХЪЛМОВЕ,
ГОБЛИН, ЩАТА МИЧИГАН
48929
СЪДЪРЖАНИЕ: ЕДИН САНДЪК 2,50 на 1 м, 50 кг.
— Повече от петдесет кила тежиш, приятелче.
Той продължи да чете:
ВНИМАНИЕ! НЕ ДОСТАВЯЙТЕ ПРЕДИ ПОЛУНОЩ (00.00 ч.)
ПОЛУЧАТЕЛЯТ НЯМА ДА Е У ДОМА, ЗА ДА ГО ПРИЕМЕ ПРЕДИ ПОЛУНОЩ
НЕ ДОСТАВЯЙТЕ СЛЕД 00.30 ч. — ПОЛУЧАТЕЛЯТ НЯМА ДА Е У ДОМА, ЗА ДА ГО ПРИЕМЕ СЛЕД 00.30 ч. АКО ПОЛУЧАТЕЛЯТ НЕ Е У ДОМА
(ИЛИ НЕ ОТВАРЯ) МЕЖДУ 00.00 И 00.30 ч.
ИЛИ ШОФЬОРЪТ ПРОПУСНЕ ТОЗИ ИНТЕРВАЛ
ОТ ВРЕМЕ, УНИЩОЖЕТЕ СЪДЪРЖАНИЕТО
НА САНДЪКА.
— Я чакай. Какво е това, бе, ебати?
Тук Джери бе надраскал с химикалка: „Клиентът се отнася много сериозно към това… не е печатна грешка. Унищожи сандъка, ако не можеш да се свържеш с него“.
Имаше и още:
НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ОТВОРИТЕ САНДЪКА ПРЕДИ ДОСТАВКАТА — ПОГРИЖЕТЕ СЕ ЗА СИГУРНОСТТА МУ — КЛИЕНТЪТ НЯМА ДА ПРИЕМЕ ПРАТКАТА ПРИ ОЧЕВИДЕН ОПИТ
ЗА ОТВАРЯНЕ.
Том тръсна глава. Тройно заплатен или не, това си беше много странен курс.
ДОСТАВЕТЕ САМО САНДЪКА — НЕ ГО ТОВАРЕТЕ НА КАМИОНА С ДРУГИ ВЕЩИ — ПОГРИЖЕТЕ СЕ В КАМИОНА ДА НЯМА НИЩО ДРУГО ОСВЕН САНДЪКА — НЕ СЕ КАЧВАЙТЕ В КАРОСЕРИЯТА ПРИ САНДЪКА, АКО ВРАТАТА НА КАБИНАТА Е ЗАТВОРЕНА.