— Добре — каза Том. — Сега ми разправяш глупости, дето съм ги научил преди шестнайсет години, приятел. Смяташ, че ще се заключа ли?
НЕ СПИРАЙТЕ, ЗА ДА ПРОВЕРЯВАТЕ САНДЪКА — СЛЕД КАТО ЗАДНАТА ВРАТА НА КАРОСЕРИЯТА Е ЗАТВОРЕНА, НЕ Я ОТВАРЯЙТЕ, ДОКАТО НЕ ПРИСТИГНЕТЕ НА ШОСЕ „ПОЛЕГАТИТЕ ХЪЛМОВЕ“ 726, КВ. ПОЛЕГАТИТЕ ХЪЛМОВЕ, ГОБЛИН, ЩАТА МИЧИГАН
И това:
АКО САНДЪКЪТ ПАДНЕ ИЛИ СЕ ЧУЕ ШУМ, ПОКАЗАТЕЛЕН ЗА ТОВА, НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ
ДА ПРОВЕРЯВАТЕ САНДЪКА — ПРОДЪЛЖЕТЕ
ДА ШОФИРАТЕ ДО АДРЕСА.
Том изсумтя.
— Ей, няма да го оставя да падне, приятелче.
Имаше и още една инструкция, а след нея и още една бележка с химикалка от Джери:
НЕ СПОМЕНАВАЙТЕ НА ДРУГИТЕ ШОФЬОРИ КЪДЕ ЩЕ ДОСТАВИТЕ САНДЪКА — ПОЛУЧАТЕЛЯТ ЖЕЛАЕ СТРОГА АНОНИМНОСТ И НАСТОЯВА ЗА ДИСКРЕТНОСТ.
„Тъй че недей да плямпаш по уредбата!“
Том подсвирна мрачно и продължително. И преди му бяха давали някои доста шантави нареждания, но никога, нито веднъж не го бяха инструктирали да унищожи пратка, ако няма кой да я получи. Налагало се беше да върне няколко, разбира се, а понякога те караха да я оставиш някъде другаде, но такова нещо — никога.
— До Гоблин и обратно — рече той. — Хайде, де!
Опита се да помръдне сандъка с електрическата количка, но той просто не желаеше да се помести.
— Петдесет кила, ама друг път.
Откри, че ако коленичи и подложи рамо, ако натисне с цялата си тежест средната и долната част… Сандъкът се хързулна. Том беше плувнал в пот, когато най-сетне го подпря до стената. Наложи се да изчака секунда, преди да го овърже с ремъците и да ги прикрепи към стената на каросерията. После прикрепи електрическата количка до отсрещната стена.
— Няма да те видя чак до Гоблин. И така е по-добре и за двама ни!
Слезе от камиона, дръпна въжето и затръшна вратата на каросерията. След като я заключи, отиде до кабината и се спря до страничното огледало откъм шофьорската страна.
Огледа се.
— Не си бил в Гоблин трийсет години. — После се усмихна. — Мислиш ли, че ще познаеш града? А градът дали ще те познае?
Чу звук, все едно чук пада от ниско на земята. Погледна през рамо към склада, после най-сетне се качи в кабината.
— Не се оставяй тайнствени сандъци да те ошашавят, Томи — рече си той. — И не спазвай указания на хора, които не разбират по-добре от тебе.
3
Потегли в последния момент, но в действителност не го знаеше.
Успя да излезе в 22:52, а картата му съобщаваше, че Гоблин всъщност се намира на 72 мили оттам. Супер. 172, 80 долара. А шестнайсетте години шофьорлък му бяха дали ако не друго, то отлично чувство за време. Вкара касета в касетофона, засмука фаса, който беше скрил в пепелника, и пресметна, че ще стигне до Гоблин в 23:45. Със средно 80 мили в час за 72 мили разстояние, плюс — минус тук и там, трябваше да премине между скулптираните храсти точно в 23:45… и да му остане малко време да измине и допълнителните дванайсет мили от входа на града до шосе „Полегатите хълмове“ 726.
Унищожете съдържанието на сандъка.
Том свали донякъде стъклото на прозореца и му се стори, че надушва прииждаща буря. Каква беше тая смахната инструкция? Сериозно. Нещо незаконно ли доставяше? Така звучеше. Познаваше сума ти шофьори, които смъркаха кокаин, за да не заспиват — по дяволите, имаше дори такива, дето дърпаха по една линия преди тричасов курс, но при самия него положението беше доста чисто. След като шестнайсет години успешно бе избягвал всякакви съмнителни гадории, превозът на наркотици не го интересуваше, колкото и добри пари да се вадеха от това. Не бяха чак пък толкова добри.
Като почна да кара, познаваше един прошарен тип на име Уърнър Маунт, дето му лепнаха десет години, задето карал петдесетина кила…
Петдесет килограма.
Стига, де. Можеше ли неизмеримо тежкият сандък да съдържа петдесет кила… дрога? На Том не му се вярваше. Не му се щеше да вярва и всъщност изобщо не вярваше случаят да е такъв. Джери трябва да е уговорил всичко това с тоя Дийн Крофорд на шосе „Полегатите хълмове“ 726… нали? И на Джери не му се е искало това да се случи не повече, отколкото на Том. А и несъмнено не му се е искало нищо неподозиращ шофьор да разправя: „Нямах представа какво има вътре. Джери само ми каза да го закарам в Гоблин в полунощ“.