Не, дори и за тройно по-големи пари. В никакъв случай.
Но тройно повече получаваше Том. Колко печели Джери от този курс? Щеше ли да е под достойнството на Джери да си тури в джоба няколко бона за един такъв страничен курс? Може би. Може би Джери и тоя Крофорд са го измъдрили така, че да хванат невинен зяпльо (балама) да прекара стоката. Да набутат незаконните вещества в ръцете на някого, който, честно, нищичко не знае и никого не може да посочи.
„Унищожете съдържанието на сандъка“? Вярно ли? Това беше малоумно.
Усили радиото. Свали стъклото. Определено надушваше буря.
4
В 23.17 на Том му се счу нещо като кикот точно иззад седалката му.
Обърна се бързо да провери, но шофьорската седалка беше плътно прилепена до стената на кабината и Том знаеше, че зад него нищо не може да се намести.
Може да беше от гумите. А може би от радиото.
Внезапно радиоуредбата изпращя и Том подскочи на седалката си.
— Там ли е Котарака Том?
Някой се опитваше да се свърже с него. Някой го бе видял по пътя и се обаждаше.
Посегна към уредбата и се спря.
Инструкциите гласяха да не казва на никого къде отива. Какво да каже? Да излъже ли?
— Котарако Том… Тук Мечия капан… Стори ми се, че те видях навън… Сбъркал ли съм?
Том усети внезапен прилив на срам, все едно го бяха забелязали да прекарва нещо нелегално.
„Отговори по уредбата — помисли си Том. — Инструкциите гласяха само да не споменаваш „Полегатите хълмове“ 726… Гоблин…“
Мечия капан му беше стар приятел. Шофьор, старо куче като него.
„Хайде, де, отговори по уредбата.“
— Котарако Том?
Той вдигна.
— Здрасти, стар мечок. Да, Котарака Том съм. Вярно си ме видял.
От Мечия капан отговор не дойде. Само пращене. Том усили звука, но така чу само още по-силно пращене.
— Стар мечок… Повтарям… Да, точно хубавеца Котарака Том си видял на пътя.
Пак никакъв отговор. Само пращене.
Том затвори.
— Е, Мечи капан — рече той във въздуха. — Да се надяваме, че не е дрога. Дано да е някакво скапано произведение на изкуството, дето и муха не може да убие, ако падне върху нея.
5
Ако в каросерията имаше муха, сандъкът можеше и да е паднал върху нея.
В 23.29 Том чу трясък, толкова силен, че беше сигурен, че е пукнал гума. Стисна кормилото и се стегна, вече приел, че може и да не закара навреме пратката до Гоблин.
Но не беше гума. И не беше блъснал нищо. И него нищо не го беше блъснало.
А какво бе тогава? Какво друго да е, освен сандъкът да се е стоварил настрана в каросерията?
6
СЛЕД КАТО ЗАДНАТА ВРАТА Е ЗАКЛЮЧЕНА,
НЕ Я ОТВАРЯЙТЕ, ДОКАТО НЕ ПРИСТИГНЕТЕ
НА „ПОЛЕГАТИТЕ ХЪЛМОВЕ“ 726…
Наречете го навик, професионализъм или най-обикновен интерес, но на Том точно за тази инструкция не му пукаше. Щом сандъкът е паднал, значи е паднал. И негово задължение беше доставката да пристигне точно в същата форма, в каквато е и потеглила.
— А как Дийн Крофорд ще узнае разликата?
Огледа се в страничното огледало откъм шофьорската страна и видя, че изглежда малко жилест, изпит, луднал.
Сандъкът започваше да го дразни. Тия инструкции го пощуряваха. Той отби камиона встрани от шосето, паркира го да помързелува и слезе. Не му се бе наложило да ползва чистачките по време на път и се изненада, когато усети дъждовни капки по лицето и ръцете си.
Заобиколи камиона отзад, подготвил ключа в ръка.
И тогава направи нещо, което изобщо не бе възнамерявал да върши.
Вместо да отключи задната врата, той долепи ухо до нея и се заслуша. И тишината вътре му се стори някак достатъчно убедителна, че да тръгне обратно към кабината.
— Като че е изправен — каза той, включи чистачките и запали двигателя.
А после потегли.
7
— Джери?
— Да, Томи. В Гоблин ли си вече?
На Том му харесваше да усеща предавателя в ръката си. Сякаш все още имаше връзка с Джери, със своята работа, с живота си.
— Не още.
— Всичко наред ли е?
— Да. Само че…
— Само че какво, Томи?
— Нищо. Само исках пак да ти благодаря за курса. Страшен курс.
— Разчувстваш се заради мен?
— Май че нещо такова, да.
— Не думай. Ти и без това заслужаваш всички големи курсове. Ти си ни най-добрият шофьор и го знаеш. Ще я потърсиш ли оная Алис?
— Коя?
— Първата целувка. Дето хапе.