Паула Лайт
Гоце Първанов — кривото огледало на нацията
Докато премиерите, министрите от едно или друго правителство и депутатите от управляващата клика в България са израз на временно статукво, на конюнктурата и превеса на една или друга група от политическата мафия, за президента се предполага, че е наш символ. Той би следвало да олицетворява онова, което представляваме в своята същност, нашия идеал, представата ни за личност, която изразява най-доброто, на което сме способни.
В САЩ, в един тежък и мрачен период за американците, се появи Кенеди. Неговият идеализъм, усмивка, убедително слово и решителност тласнаха хората нагоре, към светлината. В зависимост от периода и духовните потребности на нацията, всяка държава търси своето въплъщение. Търси лицето, което може да вдъхновява, да буди вяра и сили, любов към Родината и решителност да се трудиш за нея. Той съсредоточва в личността си есенцията, сърцевината, Светая светих на една националност. Ето защо е толкова важно държавният глава да бъде личност, която вдъхва възторг и уважение вътре в страната и вън от нея. Чистотата и добродетелите на тази личност трябва да са вън от всякакво съмнение, да будят уважение, гордост и респект, подобно на икона. Защото у един човек се съсредоточва мисията да бъде огледалото на народа си, да показва на света що за хора са тези, какъв е техният облик, дух, интелект и морал. Един президент трябва наистина да забрави пристрастия, сметки и политически интриги, защото принадлежи на цялата нация.
Нашият държавен глава се оказа странна, изпълнена с противоречиви послания личност. При него се установиха тъмно минало, доста мътно настояще и неясно бъдеще. Наистина ли Първанов, президент вече втори мандат, е символ и огледало на нашата същност? Не ми се иска да вярвам, че е така, защото на това огледало липсва кристалната чистота и истинност. То е замъглено като че е от атрибутите на фокусник-шарлатанин, нащърбено е и криво. През него виждаме обезобразено лицето на българския дух. Лошото е, че и светът ни възприема с гротескни, чудовищно разкривени черти.
Нека положим нашия символ и президент под скалпела на честния и безпристрастен анализ. Нека се разходим из неговото минало и настояще, за да видим колко мрак и колко светлина има в същността му и да се запознаем с неговите пороци и добродетели.
Георги Седефчов Първанов е роден на 28.06.1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник, но израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се преместват в град Перник, където синът им завършва математическа гимназия.
Скромният му произход, кроткото и уважително поведение и милата усмивка, която и до ден днешен просълзява и затрогва стариците му помагат. Наред с това, младежът никак не е глупав.
През 1981 г. завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 1988 г. защитава докторската си дисертация на една носталгична за комунистите тема, „Димитър Благоев и българският национален проблем — 1879–1917 г.“ В тази абсурдно политизирана и идеологизирана тема няма нищо странно. Хора като него да козируват на социалистическата идеология и да крякат в хармония с жабешкия хор на възхвала към Партията с главно „П“. Може би, в своето поприще на историк Първанов не е имал друг избор, ако не е бил готов да работи като учител по история в родното си село Сирищник или в с. Косача.
Идеологическата му лоялност и правоверност, а може би и първи стъпки в сътрудничеството на ДС били съответно възнаградени. Още през 1981 г., направо от студентската банка момчето постъпва да работи в Института по история на БКП като научен сътрудник. Той остава имунизиран от задължителна работа като селски педагог за три години, от усилия, конкурси и борби и завинаги се откъсва от прогресивния си селски произход в полза на БКП.
От 1989 г. става старши научен сътрудник, а през периода 1992–1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Политическата му кариера следва шеметно възходяща линия. От 1981 г. е член на БКП. Остава си такъв до избора му за президент през 2001 г.
През 1989 г. е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси, която на 04.01.1990 г. се обявява против формирането на ДПС и възстановяването на имената на българските турци. Този малък факт, не толкова широко известен, легитимира Първанов в истинската му същност. Ако проследим последващите му действия и реакции във връзка с ДПС, ще се убедим, че човекът е праволинеен и принципен като хамелеон.
Кариерата на момчето от село Сирищник е направо шеметна. През 1994 г. е избран за член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП. През 1996 г. става заместник председател на партията си, а от 1998 до 2001, когато е избран за президент, е неин председател. От 1994 г. Гоце е народен представител, без прекъсване.