Единствената сила, която би могла да заяви горчиви истини за държавния глава, е свободната преса. Само че, в случая, и тя не се оказва чак толкова свободна…
На 08.10.2006 г., по време на президентската избирателна кампания в предаването „В десетката“ по БТВ журналистът Иво Инджев съобщава, че получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Гоцето притежава мезонет на стойност 100000 евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец, Петър Манджурков. Обявяват информацията за клевета и Инджев напуска „доброволно“ БТВ. Според него, върху телевизията е оказан натиск, а той самият, всъщност е уволнен заради президента. Едно типично политическо уволнение. Комисията по етика в електронните медии, сезирана по случая от българска медийна коалиция, излиза с решение, че журналистът е спазил напълно изискванията на етичния кодекс на българските медии. Журналистите призовават Гоцето да се застъпи, но той отговаря, че не се меси в работата на една частна медия. Дали след тази история журналистите ще имат вече смелостта да обрисуват истинския му лик? Ако беше чист, защо той не извади просто документ от Агенцията по вписванията в София какви имоти притежава? Това би станало за по-малко от час. Защо не беше поканен Маджурков да декларира, че не е правил подобен подарък на президента? Мисля, че има въпроси, които съдържат в себе си и единствения логичен отговор. Точно държавният глава, който трябва да брани ценностите на демокрацията, включително свободата на словото, става причина да бъде изгубен за зрителите един добър журналист и да се всели атмосферата на страх и мълчание.
Не по-чистоплътен е Гоцето в другите свои функции като упражняването на правото на помилване и назначаване на дипломатически представители.
През 2006 година държавният глава подписва указ, с който назначава бившият главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан. По този начин прекъсва развитието на дело, в което към бившия прокурор са отправени обвинения в убийство. Въпреки последвалите оскърбителни и непристойни скандали, изразяващи се в това, че посланикът се крие в България и не изпълнява задълженията си, че по Българското национално радио са излъчени псувните му по адрес на интевюиращ журналист, Гоцето не предприема никакви действия за прекратяване на мандата му и Филчев продължава да се подвизава като посланик. Това не е единственият случай, при който се позори клетата ни Родина.
В деня, когато окончателната присъда на Цветелин Кънчев за побой и изнудване е потвърдена, на 14.11.2001 г. като лидер на Ромската организация Евророма, той дава подкрепата си на президентските избори на Гоце. В открито писмо съдия Нели Куцкова го укорява, че приема подкрепата на един престъпник. Въпреки позорните обстоятелства, станали известни, през април 2005 година президенството помилва Цветелин Кънчев.
Всички тези постъпки, макар и срамни и неприятни сами по себе си, са дреболии в сравнение с основните грехове на Гоцето в служба на тъмните сили, извели го до върха.
Той е основната причина да ни се стовари на главите „прекрасното“ управление на тройната коалиция.
След като се провалят два мандата за съставянето на правителство, президентът използва третия мандат, за да го връчи на ДПС, третата партия по брой на избраните депутати. Така героят става инициатор и вдъхновител на сегашното управление, разсипало страната ни.
Изобщо, чувствата му към ДПС се оказват странно нежни. Гоцето е много близък с Меди Доганов, когото награди с орден най-висока степен. Граждани от Кърджали са ми писали, че портретът на президента е окачен в повечето кабинети на чиновници, назначени от квотата на движението. Той е наградил с хиляди евро лауреати на конкурс за художници, организиран от Алберт Хавальов, разследван за източване на ДДС в размер на 638761,66 лева. Същата персона е от антуража на Доган и се води като собственик на един от сараите му в село Рибарица. Известен е с прозвището „домакинът на Доган“. Какво да се прави? Изглежда, някогашните агенти на ДС са членове на много специално братство и се държат заедно при всички обстоятелства. Мисля си, обаче, че пламенният патриотизъм и патос на гражданин и историк, демонстриран в много речи на президента е чиста проба бутафорно лицемерие. Едва ли човек, който дори малко милее за страната ни би влизал в толкова приятелски взаимоотношения с престъпник и предател като Ахмед Доган.
Друг негов любим авер се оказа Румен Петков, който за мнозина е Дон Корлеоне на родната нашенска мафия. През 2008 година, след разкриването на връзките с престъпността по най-високите етажи на МВР и обвинението срещу Румен Петков, първоначално Гоцето заявява, че в президенството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран. Няколко дни по-късно, обаче, излиза с изявление, че Румен Петков можел да реформира системата и че проблемът бил в липсата на доверие в МВР от страна на обществото. Това става ден преди да бъде разстрелян Георги Стоев (на 07.04.2008 г.). Седмица преди това в „Сеизмограф“ писателят е обвинил Петков във връзки с престъпния свят. Ето какви са съратниците и другарите на Гоцето, нашето криво огледало!