Летящият чаршаф, най-сетне, се спря пред лицето на лекаря.
— Не можеш да скриеш нещо, което нямаш.
— Дървен философ! Тук си дошъл на преглед, не да ми се правиш на интересен. Оплакваш ли се от нещо, наборник…?
— Призраков.
— От нещо да се оплакваш, те питах?
— Нямам плът.
— Боли ли те?
— Не.
— Как ще те боли, като нямаш?! Какво ми се оплакваш? Пиша те годен за военна служба! Ей, Призраков, къде тръгна?! Къде ти е военната книжка? Трябва да отбележим там като какъв ще отбиваш своя дълг. Да не искаш да я скриеш и да излъжеш Отечеството, че те няма в архивите на Народната армия?!
— Елате с мен. Ще ви заведа при военната ми книжка.
— Не може така! Ще хванеш рейсчето, — ако трябва такси ще наемеш — ще идеш до вас, ще си вземеш военната книжка и ще се върнеш пак тук.
— Невъзможно.
— Невъзможно ами! Военната книжка не се пази у дома! Врагът може да я открадне от там! Да не си я унищожил! Ще те хвърлим в карцера, ако си посмял!
— Изпуснах си военната книжка тук долу и ми казаха, че няма да ми я върнат, докато не доведа лекаря с мен.
Земята се разтвори и дълбоко из недрата й затрептяха червеникаво-оранжево-жълти изпепеляващи огнени езици.
— Кой ти е взел военната книжка, да му кажа аз на него как се отнемат, неправомерно, документите на бъдещите защитници на Отечеството! — кресна докторът, с възвишен патос като на родолюбец от непреходното, опиянено от идеали за правда и за свобода, Възраждане — и скочи в пъкъла, откъдето бе дошъл.
9.2.2004