Ясмин само поклати глава.
— Лорд Уеър ми нареди да съм ви постоянно под ръка. — Тя премина плавно през стаята и се спря зад един от столовете до масата. — Плодове.
Поне не е подмазвачка, помисли си Теа с облекчение. Дори напротив, държането на тази жена направо граничеше с неучтивост. Преметна крака на пода, но трябваше за момент да спре. Очакваше, че дългият сън е възвърнал силите й, но се оказа, че не е така.
— Ако се нуждаете от помощ, аз затова съм тук — обади се Ясмин, без да помръдне от мястото си.
Не, прислужницата в никакъв случай не бе раболепна и смирена. Вероятно тази персона щеше да си стои така неподвижно, дори и ако тя, Теа, се прекатуреше на пода и залазеше към масата. Не желаеше да я обслужват, но не подобаваше ли на тази жена да бъде поне мъничко по-приветлива? Главата й се замая, но тя събра сили и успя да остане права, независимо че се олюляваше на място.
Ясмин я наблюдаваше равнодушно.
Замайването премина бързо, Теа се протегна, усещайки буквално всеки свой мускул, след което се затътри мъчително към масата. Разстоянието до нея й се стори дълго, дълго — сякаш наново пресича пустинята. Строполи се на стола с въздишка на облекчение.
— Яжте — нареди Ясмин и побутна към нея калаена чиния.
Теа погледна бегло резените от нар, портокалите и фурмите.
— Ей сега. В момента не съм гладна.
— Скоро ще донесат водата за банята ви. Наредих да я затоплят, когато се размърдахте в съня си.
Тя срещна спокойно очите на Ясмин.
— Е, щом е така, значи ще се наложи отново да я затоплят.
Ясмин я изгледа бързо, след което вдигна рамене.
— Да, изглежда, че точно така ще стане.
Извоюва малка победа, но положеното усилие я омаломощи.
— Мисля, че все пак съм гладна. — Посегна към парче нар. — Ти сигурно си робиня на лорд Уеър, така ли?
— Аз съм свободна. Тук, при нас, роби няма.
Очите на Теа се разшириха от удивление. Тук, на Изток, робството бе толкова разпространено, колкото и в Константинопол, съвсем смътно си спомняше, че когато прекосиха портите на Дундрагон, бе забелязала множество слуги.
— Няма роби ли?
— Да, няма. — Ясмин прекоси стаята и отиде до висок шкаф. Върна се с четка от слонова кост в ръка. — Косата ви е ужасно сплъстена. Трябва да я вчеша, преди да се изкъпете.
— Сама ще се среша.
— Яжте. — Нареждането прозвуча рязко и грубо, но четката се движеше нежно и меко по косата на Теа. — Косата ви е извънредно светла. Мъжете харесват светлокосите жени, а и вие сте в най-подходящата възраст. Лорд Уеър за какво ви е довел тук? За да ви вкара в леглото си ли?
Теа буквално се вцепени от ужас при тези думи. Страните й пламнаха от срам.
— Не, не се чувствам готова за подобно нещо.
— Ако той поиска, ще се подчините на волята му. — Четката продължи да приглажда косата й. — Тук той е пълновластен господар. Трябва да изпитвате гордост, ако ви вземе в ложето си. В този дом жените най-ревностно изпълняват изискванията му. — Ясмин се зае да разресва в този миг косата около врата й. — Той невинаги е благ и нежен, но щенията му са големи.
Той само наполовина е звяр, бе казал Кадар. Коя ли страна от същността си проявяваше пред жените, споделящи леглото му? Побиха я тръпки — осъзна, че до този миг не бе и помисляла за тази опасност? Но нали все пак бе тъй хладен и ядовит спрямо нея…
Разбира се, че е трябвало да се досети за тази възможност! Мъжката похот постоянно дебнеше жените, а те бяха като дивеча в гората. Та аз самата най-добре знам, че е така, помисли си тя с тъга.
— Какво ме засягат желанията му? В мига, в които възстановя силите си, си тръгвам от Дундрагон.
— Така ще е най-добре. Не му е нужна още една жена — заключи Ясмин. — Вярно, понякога мъжете си мислят, че най-вкусен е онзи плод, от който все още не са вкусили. Макар че, да си кажа право, не разбирам с какво толкова сте могли вие да възбудите неговите желания. Имате червеникав тен, а и всички останали неща също не са ви особено привлекателни. След като се изкъпете, ще ви разтрия с един мехлем. — Отстъпи крачка назад. — Както чувам, Омар идва с ваната. Наядохте ли се вече?
— Беше достатъчно. — Бе погълнала едва половин плод, но се чувстваше заситена. Вероятно в пустинята бе отвикнала да се храни. — Не искам да те карам да ме чакаш.
Ясмин не обърна внимание на иронията й.
— На мен ми е все едно. Аз съм слугиня. — Отправи се към вратата. — Тук, в Дундрагон, всички служим.
И то на лорд Уеър, господаря на крепостта!