— За съжаление ме засяга, и то не малко. Защото и аз участвах в преместването ти тук. — Той поклати глава. — Наистина действаш извънредно умно. С възхищение наблюдавам как въртиш Кемал на малкия си пръст. С всеки изминал месец държането му спрямо Уеър става все по-хладно и по-недружелюбно. Я ми кажи ти на мен, ще поискаш ли от Кемал и главата на Уеър?
— Не.
— А моята?
— Не говори глупости.
— Добре, значи не искаш главата ми. Вече съм спокоен!
— Не желая да се пролива кръв. Известни са ти намеренията ми, нали? Впрочем аз и никога не съм ги крила.
Той кимна.
— Обърнах внимание на Уеър на тази подробност. Той обаче смята, че Кемал ще спази дадената дума.
— Е, в такъв случай нямаш основания за тревога.
— Да, но той не е идвал в Ел Сунан и не е бил свидетел на отношенията ти с нашия приятел, шейха. Ти обработваш Кемал така, както се изтръгват звуци от лира. Изумителна гледка!
— Да не би Уеър да си е въобразявал, че ще си кротувам тук, ще си шия послушно и ще чакам да настъпи куково лято?
— Не, вероятно не е мислил по въпроса. Той просто желае да бъдеш в безопасност тук, за да…
— … за да прекарам две години в пленничество — довърши тя изречението. — Не желая да разговаряме за него.
— Ето това наричам аз твърдост и непоколебимост. На мен прости. Защо не и на него?
Защото ми е близък, помисли си тя. Защото му вярвах, а той коварно ме довлече на това място.
— Заради теб той се е превърнал в нещастник, който гони сенките. — В гласа на Кадар се прокрадна ласкателство. — Няма друга жена, християнка или мюсюлманка, която да притежава рицар като Уеър. Човек, който толкова да държи на благополучието ти.
— Ами тогава да си намери някоя друга и да я прати в тъмница.
— Ще признаеш обаче, че съществува основателна причина, нали?
— Нищо подобно не желая да признавам. Основателна причина за пленничеството ми няма! Той нямаше право да действа по този начин, дори и Ваден или Дьо Ридфор да тропаха по вратата му.
— Е, Великият магистър няма да тропа вече на ничия врата, освен на небесната. Преди две години, по време на първата обсада на Акко, му видяха сметката.
Теа остана за момент неподвижна, после се обърна и го изгледа изненадана.
— Защо не си ми казал досега?
— Защото според Уеър този факт не е важен. Великият магистър Дьо Ридфор бе луд. Вярно, че смъртта му сигурно е предотвратила повторения на случая Джеда, но също така е вярно, че опасността за Уеър… и за теб не отпада. Решенията на предходния Велик магистър се пренасят и върху приемника му. Уеър твърди, че практиката винаги е била такава.
Винаги. Уеър бе прокълнат винаги да… Защо първата й мисъл бе насочена винаги към този мъж? Нали го прогони от съзнанието си? Нали си имаше своите собствени грижи.
— Уеър може да прави, каквото си иска, аз обаче няма да остана дълго тук.
— Ако Уеър намери някакъв начин, той ще…
— Аз ще открия начина! — Разтреперана, Теа пое дълбоко въздух и се опита да овладее гласа си. — Впрочем току-що казах, че не желая да разговарям за този човек. Ако настояваш, ще се наложи да напуснеш стаята.
Той въздъхна тежко.
— Добре де, разкажи ми тогава за гърчещите се гадинки по дърветата. Колко време трябва да мине, докато добиеш своята коприна?
— Не много. Една или две седмици след образуването на пашкула изтегляме копринената нишка и я намотаваме на масури. — Иззад спокойната й усмивка надничаше упорство. Тя се насочи бавно към пътечката. — Разбира се, ако сме още тук.
От Ел Сунан Кадар препусна направо към лагера на Уеър в хълмистите земи на южната граница.
Кадар скочи от коня и връчи юздите на Харун.
— Изглеждаш направо като протрито парче стара кожа — обърна се той към Уеър. — Кога си спал за последен път?
— Забравил съм. Може би преди две нощи. — Уеър се насочи към шатрата си. — Ял ли си?
Кадар кимна утвърдително.
— Преди да тръгна от Ел Сунан. — После се намести върху купчината завивки във вътрешността на шатрата. — А ти, спомняш ли си още що е то вилица и нож? Измършавял си.
— О, храня се предостатъчно. — Той също седна и подаде на Кадар меха с водата. — Как е Теа?
— Цялата е огън и пламък. Очите й искрят, бузите руменеят. Поставила си е цел и тази цел я съживява. — Той отпи голяма глътка и се облегна на едната си ръка. — А аз идвам тук и какво да видя — превърнал си се в сянка.
— Не съм сянка. Загубил съм някой и друг фунт, тъй като нямам много време за храна. Миналата седмица водихме тежки боеве.
— Кемал е петимен да го поканят да се присъедини към отбраната на Акко. Ще се спука от гордост. — Кадар спря за миг. — А Теа пък ще се спука от сметките, които си прави. Успяла е да извлече полза буквално от всяка победа на Кемал.