— Вече си ми говорил за тези неща.
— Да, но този път в държането й се долавя прекомерна възбуда. Мисля, че не след дълго ще нанесе последния си удар.
— И според теб какво трябва да направя аз?
— Да действаш съобразно обстановката! Тя просто не иска да повярва, че този път е по-застрашена от всякога. — Замълча за миг. — Не е зле сам да добиеш представа за положението там.
— Тя няма да пожелае да ме види.
— Забравяш Кемал! Можеш да затвърдиш позициите си пред него.
— Милостиви Боже! Та аз се бия тук до крайно изтощение, за да опазя границата му — възкликна Уеър. — Какво още иска от мен?
— Отсъствието ти е твой враг и помощник на Теа. По-лесно е да измамиш някого, когато споменът за него се изличи.
Уеър замълча.
— Иди в Ел Сунан, преди да е станало твърде късно. Между Теа и Кемал става нещо. Мисля, че му е дала някакви обещания.
Уеър вдигна внезапно поглед.
— Какво нещо?
Кадар само помръдна с рамене.
— Не съм съвсем сигурен. — Забелязал изражението на Уеър, той поклати глава. — Не, не е скочила в леглото му. При наличието на харем с тридесет и две жени подобно нещо едва ли могло да тласне Кемал към действие. Ти, разбира се, си нещо друго — добави той. — Радвам се най-чистосърдечно, че все още има нещо, което да те раздвижи.
— Какво да му предложи? Той си има своето знаме. Тоест моето.
— Казах всичко, което зная. Не съм гадател! Отиди сам и виж!
— Но аз съм нужен тук и не мога да се впусна да проверявам всяка измишльотина, която ти…
— Господарю, вестоносец от Дундрагон. — Харун бе застанал на входа на шатрата и размахваше възбудено ръце. — Яздил е с всички сили. Да го доведа ли?
Уеър се изправи от мястото си.
— Не, аз ще дойда.
Кадар отпи още една глътка вода. Трудно бе да убедиш човек, който не желае да научи каква е истината. Съзнаваше отлично, че Уеър предпочита по-скоро да се изложи на вражеските мечове и бойни секири, отколкото отново да застане пред Теа. Не го обвиняваше в малодушие. Понякога езикът на Теа ставаше по-остър и от сърп, а Уеър бе особено чувствителен спрямо…
В този миг приятелят му се втурна в шатрата и незабавно заоблича доспехите си.
— Наредих на Харун да оседлае коне за двама ни. Абдул ще поеме командването тук. Тръгваме за Ел Сунан.
Кадар не се помръдна от мястото си.
— Ти поемаш към Ел Сунан. Лично аз днес съм прекарал предостатъчно време на седлото.
— Може да ми потрябваш.
— В такъв случай изчакай до утре.
— Не е възможно. — Той намести шлема на главата си. — Току-що е пристигнала вест от Акко. Крал Ричард е пристигнал и обсадните войски стават много силни. Вероятно градът ще падне.
— А Саладин сигурно ще извика на помощ Кемал и останалите шейхове — промърмори Кадар, докато се изправяше.
— Ти го каза.
Навлизайки през портите на Ел Сунан, Уеър и Кадар не забелязаха военни приготовления, а Кемал ги посрещна извънредно хладно.
— Защо идваш? Защо не ме пазиш от коварните ми врагове? — нападна ги той. — Винаги ли сам трябва да се справям с всичко?
Вярно, че Кемал бе надут човек, но в този миг арогантността му надминаваше границите на поносимото.
— Мисля, че не можеш да се оплачеш от услугите ми. — Уеър срещна погледа му без капчица колебание. — Или се заблуждавам?
Кемал се закашля продължително.
— Не, ти изпълни обещанието си. Само че… — Той не продължи изречението. — Не идваш да я вземеш, нали?
— Обмислях такъв ход. Кадар ми съобщи, че Теа не се държи като покорна робиня. Не бива да те гневи.
— О, не. Не ме ядосва. — Кемал вирна упорито брадичка. — Не можеш да я вземеш просто току-така. Имаме споразумение.
— До слуха ми стигна, че Саладин ще те призове в Акко. Кой ще ми пази тогава собствеността?
— Слухът е неверен. Саладин е наясно, че Акко не е в състояние да се противопостави на Ричард. Никога не бих допуснал да ме използват за начинание, предварително обречено на неуспех. — Той се усмихна самодоволно. — Утре ще се срещна с него, трябва да обсъдим отбраната на Йерусалим.
— Да, но и в този случай собствеността ми остава без охрана.
— До две седмици се връщам обратно. Тук тя е на сигурно място. Кадар сигурно ти е докладвал за грижите, които полагаме за нея.
— Да, съобщи ми. Сега обаче искам да се убедя с очите си, че всичко е наред. — Уеър скочи от коня и се отправи към харема. — След малко ще се присъединя към тебе. Ще ми окажеш подобаващо гостоприемство, нали?
— Най-охотно. Ти не си ми враг. Но защо трябва да се виждаш с нея? Не трябва да я смущаваш. Тъй лесно се дразни.