— Значи се дразни лесно, така ли? — Уеър го погледна учудено през рамо.
По лицето на Кемал бе изписана неприятна изненада, нещо повече, дори страх.
— Е, какво ти казах? — проръмжа Кадар.
Милостиви Боже, Теа наистина бе омагьосала шейха, щом като самата мисъл, че нещо може да я разтревожи, бе в състояние да накара този мъж да се разтрепери.
— О, ще се опитам да я щадя — рече Уеър с ироничен тон.
— Няма нужда да ме щадиш. — Към него се приближаваше Теа.
Уеър спря на място и впи поглед в нея. Великолепно извезаната й дреха бе с цветовете на вечерното небе. Не изглеждаше по-възрастна от последния път, само някак по-смела и по-самоуверена. И… по-красива. Боже, колко бе красива!
Цялата е огън и пламък, обрисува я Кадар.
Наистина пламтеше, но не с меко, нежно сияние. Напомняше по-скоро на меч, нажежен до бяло над лагерния огън. Погледът й бе остър и предизвикателен — точно както и при последната им среща. Всъщност можеше ли да очаква нещо друго?
— Изобщо не ме смущаваш. Не ще допусна да се случи подобно нещо. — Спря точно пред него. — Но не желая да идваш тук.
В този миг съжали дълбоко и искрено, че се е съгласил да дойде на това място.
— Посещението ми няма да трае дълго.
— Искам да си тръгнеш веднага.
Всъщност не бе толкова уверена в себе си, колкото изглеждаше на пръв поглед — артерията на врата й пулсираше отчетливо. Имаше време, когато той докосваше тази вдлъбнатина с устните си и усещаше как животът изпълва тялото й.
Тя откъсна погледа си от неговото лице и се вторачи в Кемал.
— Ще ми бъде много приятно, ако го изпроводиш да си ходи.
Смутен, Кемал смръщи чело.
— Не мога… той е твой повелител. Защо не се оттеглиш в покоите си, така няма да го виждаш. Утре той ще си тръгне.
— Надявам се! — Тя се извъртя рязко и се отдалечи.
— Нали ти казах, че ще я разсърдиш. — Кемал изгледа Уеър укорително. — Тя не те иска.
— Откога се интересуваш дали робините харесват някого или не?
— Знаеш отлично, че тя е по-различна от останалите. Човек трябва да се държи с нея внимателно. — Кемал се усмихна дяволито. — Бързо разбрах защо не бива по никой начин да загубиш това свое съкровище. Постъпи умно, като я доведе при мен.
— Да, трябваше да бъда сигурен, че мъжът, който ще я охранява, е човек на честта. — Уеър замълча преднамерено, след което добави: — Е, Кемал, направил ли съм правилния избор?
Лицето на арабина се наля с кръв.
— Нима се съмняваш в моята почтеност? Аз спазвам дадената дума, макар и да открих, че вече не се нуждая от тебе. Бих могъл и сам да се справя с враговете си.
— Разбира се, че имаш нужда от мен. Чух, разбира се, за големите ти победи, но дори и Саладин не е в състояние да стори нищо, ако не го подкрепят, нали? Иначе защо ще те вика на помощ?
Ядът на Кемал отшумя начаса.
— Да, наистина разчита на мен. Само аз мога да му донеса победа в тези времена. — При тези думи той се обърна рязко. — За съжаление не мога да ви отделя повече внимание — трябва да се приготвя за път.
Уеър го проследи с поглед, докато прекоси двора. Това надуто магаре наистина си вярваше, без каша съмнение тук имаше пръст и Теа. В него се надигна вълна от ярост и разочарование.
— Бих казал, че верността на Кемал се е поразклатила — забеляза Кадар. — Какво смяташ да предприемеш сега?
— Ще чакам, ще наблюдавам. Какво друго ми остава? — При тези думи се отправи към отделението на жените. — Не ми е известно по-сигурно място от това. Не знам къде другаде да я отведа.
— Искаш да я предупредиш, така ли?
— Не, не бива.
Последваха го насмешливите слова на Кадар:
— Защото благородната девица може да вземе да се „разтревожи“.
При вида на приближаващия се Уеър Теа се вкопчи здраво в капака на прозореца. След малко щеше да остане насаме с него в стаята. Осъзнаваше, че изобщо не е обърнал внимание на острите й слова, защото той винаги вършеше каквото си поиска.
Не се бе променил и същевременно изглеждаше някак различен. Сянката, която хвърляше върху калдъръма, бе все така дълга, но бе някак изтънял, по-стегнат, по-жилест от по-рано, страните бяха хлътнали, а костите изпъкваха от кожата. Долната му устна обаче си оставаше все така пълна и чувствена, ледено сините очи искряха както някога изпод правите, черни вежди.
Милостиви Боже, какво съм се вторачила тъй жадно в него, помисли си тя с уплаха. Не ставаше въпрос за страст, а за някакво дълбоко желание — тя буквално чезнеше за един-единствен негов поглед. Но нали току-що на всеослушание поиска той да се маха?
— Цялата трепериш — обади се Селена зад гърба й. — Боиш ли се?