— Не ми се вярва…
— Да, седнали са. — Уеър откъсна поглед от знамето. — Те образуват трон. — Идваше му да зареве, да буйства, да се спусне стремглаво по хълма, да отскубне знамето от знаменосеца и да избяга с него накрай света. — Изобразен е лъвски трон.
— Не вярвам. Никога не съм виждал трон, който да… — Не продължи нататък, защото в този миг Уеър обърна коня си и заби пети в слабините му. — Уеър, какво става?
Вятърът биеше в лицето на Уеър, жребецът ускори още своя бяг.
Забранено! Не го гледай!
Теа. Господи, Теа!
Спря коня на много мили от Ел Сунан, до някакъв поток, пресичащ малка горичка. Скочи от коня и с олюляване достигна до дърветата, където повърна. После се свлече на земята и със затворени очи опря гръб в един кедър.
Напразни усилия. Все още виждаше лъвовете пред себе си.
— Предполагам, че имаш някакви причини да си тъй притеснен.
Гласът на Кадар.
Той отвори очи и на известно разстояние от себе си съзря младежа, който бе все още на седлото.
Уеър събра сили и се примъкна до брега на потока, изплакна устата си и напръска лицето с вода.
Кадар скочи от коня.
— Скъпи ми Уеър, ако те гони завист, трябва да я надмогнеш. Подобни крайни състояния ти вредят.
Уеър изобщо не обърна внимание на ироничната забележка.
— Трябва да отнемем знамето от Кемал.
— Защото го искаш за себе си ли?
— За нищо на света! Бих бил истински щастлив, ако можеше никога вече да не се изпречва пред погледа ми. — Прокара език по изсъхналите си устни и се опита да прогони от паметта си пламтящите златисти очи и разветите гриви. — Но също така не бива в никакъв случай да остане у Кемал.
— И защо не?
— Защото представлява опасност. Може да го съзре Ваден. Удивлявам се как все още не знае за съществуването му.
— Няма нищо за чудене. Кемал досега е имал само малки схватки в собствената си провинция. Би било чиста случайност Ваден да види точно това знаме.
Кадар бе прав. Той, Уеър, бе загубил яснотата на мисълта си. Цяло чудо бе, че главата му все още си стои на раменете.
— Но той ще го види, когато Кемал тръгне на бой заедно със Саладин. Ще го видят и всички останали тамплиери.
— Е, и какво страшно има в този факт?
— Това е лъвският трон. — Кадар не разбираше нищо. Другояче не можеше и да бъде. Уеър бе сторил всичко възможно приятелят му никога да не научи за съществуването на този трон. Дори и в този момент, в който се налагаше да го спомене, думите буквално засядаха на гърлото му. Но той се нуждаеше от помощта на Кадар, за да завладее знамето. Не можеше обаче да очаква, че Кадар ще го послуша безпрекословно, без да получи съответните обяснения.
— В мига, в който Ваден или някой от високопоставените рицари от ордена съзре знамето, те веднага ще разберат кой го е създал и незабавно ще изпратят някого да убие Теа.
— Само защото е извезала знамето ли?
— Не, защото й е известно какво съм видял в пещерите под Соломоновия храм.
Кадар поклати глава.
— Не си й казвал нищо, нали?
— Не съм, но въпреки всичко е знаела — промълви Уеър. — О, Господи, как е могла да научи за съществуването на лъвския трон?
— Какъв е всъщност този лъвски трон?
— Нали заради него двамата с Жофроа се спуснахме в пещерите, бяхме дочули вълшебни истории за трона, който произлизал от Ханаанската земя. Просто не успяхме да устоим на любопитството си. — Притвори очи и пред вътрешния му взор сякаш отново изплува тронът. — Намираше се в малко скрито помещение в най-далечния край на лабиринта от пещери. Той, лъвският трон!
— И тамплиерите искат да те убият, защото си го видял, така ли? Но продължавам да не разбирам защо.
Уеър не желаеше да обяснява повече. Бездруго вече бе издал твърде много.
— Защото е лъвският трон.
— Уеър, омръзнала ми е твоята смешна потайност.
— Трябва да им вземем знамето!
— Струва ми се, че фантазираш. Видях знамето и не съм забелязал двата лъва да образуват трон.
— Може би. Само че всеки, комуто е известно съществуването на оригинала, ще го разпознае. Ваден е наясно по този въпрос и ми повярва, когато го уверих, че Теа не знае нищо. Отсега нататък вече няма да ми вярва и ще я сметне за не по-малко опасна от мен. Какво ти, в нейно лице той ще съзре основния си противник, тъй като е извезала трона върху знамето и така е разкрила съществуването му пред целия свят.
Настъпи кратка пауза. Внезапно Уеър промълви:
— Моля се Богу Ваден да не види знамето преди ние да го отнемем от Кемал.
— „Ние“ ли каза? Да не разчиташ случайно на моята помощ?
Уеър издържа на погледа му.