— Аз те моля за помощта ти, тъй като нямам право да я поискам от теб.
Кадар се усмихна.
— И какво? Отпускаш ми някакви жалки трохички от истината за този тайнствен трон, така ли? Изкушаваш ме да те лиша от подкрепата си, докато не ме посветиш във всичките си тайни. — Той въздъхна тежко. — Но като знам какви угризения на съвестта ще те налегнат, приятелю мой, като знам колко непоносим ще станеш, то най-добре ще е все пак да ти донеса знамето.
Уеър изпита огромно облекчение.
— Все още не е нужно. Първо трябва да отведем Теа от Ел Сунан.
— В такъв случай вземай решение. Ти току-що каза, че сме длъжни по най-бързия начин да завладеем знамето.
— Смятам да остана тук и да наблюдавам Ел Сунан. През това време ти ще отидеш в лагера на Саладин и ще следиш Кемал. Окаже ли се, че двамата само са разговаряли и той поеме обратно към крепостта си, ще ни остане време да подготвим следващите си ходове. Ако обаче разбера, че с развят боен стяг е влязъл в битка с кръстоносците, ще ти съобщя незабавно.
Кадар кимна.
— Съгласен. Но се опасявам, че против всякакъв разум ще се поддадеш на чувствата си.
Не биваше в никакъв случай да се поддаде на страха, който го преследваше през цялото време. Опасността растеше с всеки изминал ден и една-единствена грешка, едно-единствено неудачно решение бе в състояние да доведе до смъртта на Теа.
— Кемал не бива да узнае, че си в лагера на Саладин.
— Да не ми е изпила кукувица ума? — Кадар се метна на коня си. — Никой няма да забележи присъствието ми, ако аз самият не реша да се издам. — От седлото си той погледна надолу към Уеър. — Убеден ли си напълно, че лъвският трон украсява знамето на Теа?
Уеър кимна утвърдително.
— Кълна се. Макар че само един Господ знае откъде е научила за съществуването му.
— Е, мога да си представя. — Кадар му намигна насмешливо. — Не е изключено да приказваш на сън.
Уеър поклати глава.
— А може би си се изпуснал покрай всичките онези сладки словца, които си й нашепват в ушенцето, а?
— Изобщо не съм й шепнел каквито и да било мили думички.
— Никога ли? Какво чудно тогава, че се затруднява да ти прости греховете. — Той обърна коня. — След като тайната не ти се е изплъзнала по невнимание, значи може да става дума единствено за някаква нелепа случайност. Изглежда, че съдбата не е особено благосклонна към теб, приятелю. — Той вдигна ръка за поздрав. — Добре е все пак, че имаш толкова храбър и великолепен другар, човек, който умее по-добре да разпределя тежестите върху везните.
— Да, наистина голям късмет — предаде се Уеър.
Кадар го изгледа изумен през рамо.
— Оцени ли ме най-сетне?
— О, отдавна съм наясно с истинската ти стойност. На този свят едва ли ще се намери по-добър и смел другар от теб. Бог да те закриля, Кадар.
Настъпи един от онези крайно редки мигове, в които младият мъж губеше дар слово. Той се спусна с коня си през гората обратно към пътя, а ездата му наподобяваше бягство. Но объркването му не продължи дълго.
— Забрави да кажеш „великолепен“ — извика той по посока на приятеля си. — Храбър, верен и великолепен.
— Да, великолепен. — Сълзи опариха очите на Уеър. Не след дълго Кадар изчезна от погледа му. След като в продължение на толкова години педантично поддържаше разстоянието помежду им, сега вече завлече и приятеля си в блатото, в което бе затънал сам. Научеха ли в ордена за знамето, нямаше да оцелее никой, който имаше нещо общо с него.
Алени лъвове с полегати, златисти очи.
Мощ и величие.
Смърт и възраждане след смъртта.
Отче небесни, откъде бе научила за този трон?
Глава тринадесета
Два месеца по-късно
20-ти август, 1191 година
Акко
— Този невежа ще вземе да направи някоя глупост. — Ваден наблюдаваше изумен действията на войниците, които натириха дългата колона пленници — мюсюлмани пред градските врати. — За Бога, спрете го.
— Човек може да рече, че проявявате неуважение към Негово величество. — Робер дьо Сабл, Великият магистър на тамплиерите, изрече тези думи с поглед, втренчен в ставащото пред него. — В преговорите по предаването на града Саладин се опита да ни измами. Според крал Ричард трябва да му се даде урок.
— За никаква измама не може да става въпрос. Просто Саладин желаеше да постигне справедлив мир и закрила за едноверците си. Ричард бе длъжен да прояви малко повече търпение.
— Негово Величество твърдо е решил да напредне към Йерусалим и да освободи града от ръцете на неверника.
— Когато завзе Йерусалим преди четири години, този „неверник“ Саладин се отнесе към пленниците си с уважение… и не последва примера на кръстоносците, които, както знаете, по време на втория кръстоносен поход проливаха безпощадно кръв.