Бе потресен. Почувства се грозно измамен.
Глупости. Уеър бе казал, че ще посегне към лъжата, за да запази живота на онази жена.
И какво? Да допусне след това този Кемал да размахва знамето? Знамето, което означаваше смъртна присъда за жената?
— Тази скъпоценна вещ си струва човек да се поотклони малко от пътя си. — Робер дьо Сабл премести поглед по посока на пленените сарацини и тонът му загрубя. — Мисля, че вече са готови да започнат. И никакви протести, ясно ли е? Ще стоите тук и ще гледате, а ако изобщо дадете израз на някакво чувство, то ще бъде безпрекословно одобрение. Разбрахте ли ме?
Ваден видя как един от воините обезглави първия пленник с един-единствен замах на меча си. Дали пък този пленник не бе от онези, които той, Ваден, бе предал на Ричард? Кръвта шурна и одобрителният рев на тълпата отекна в ушите му като вой на гладни зверове.
— О, да, разбирам ви отлично.
В далечината се появи някакъв ездач. Уеър засенчи очи с длан. Да, беше Кадар.
Предчувствие проряза Уеър, когато пристъпи иззад дърветата и зачака Кадар да се приближи. Както в стъпките, така и в изражението на приятеля му се долавяше недоволство и дори гняв.
Кадар запря коня си непосредствено пред него.
— Отведи я от Ел Сунан. Още днес. Веднага.
Сърцето на Уеър сякаш спря.
— Толкова ли зле стоят нещата? Какво се е случило? Някой видял ли е знамето?
— Саладин изпрати Кемал като наблюдател в Акко — за да му докладва как се развиват събитията. Вероятно са видели както него, така и знамето му. — Кадар се плъзна от седлото на земята и поведе коня към потока. — Но дори и да не беше така, нещата остават непроменени. Кемал ще я убие във всички случаи. Виждал ли си днес оттук да минават други ездачи?
— Не.
— Но те неминуемо ще дойдат. Тръгвайки си от лагера на Саладин, видях вестоносци да потеглят към всички провинции на страната. — Той коленичи и наплиска лицето си с вода. — Много се съмнявам дали до края на седмицата ще остане поне един-единствен жив пленник — християнин. — Той вдигна глава. — Крал Ричард предаде на меча двадесет и седем по сто мюсюлмански пленници. Изведоха ги на полето пред града и ги изклаха като добитък.
— Милосърдни Боже…
— Този ден в Акко не съзрях у никого нищо божествено — продължи Кадар. — Макар че може и да се заблуждавам. Нали Ричард твърди на всеослушание, че е оръдие на Господа в борбата за завладяването на Божи гроб.
— Почти три хиляди човешки живота… — Случилото се надхвърляше всякакви представи. — Но защо?
— Питай Ричард. Аз лично не се досещам за нито една разумна причина. — Кадар се изправи на крака. — Сега обаче ти е ясно, че Теа и Селена са в опасност, нали?
Уеър не се усъмни нито за миг във верността на казаното. Може би Кемал дори нямаше и да изчака завръщането си в Ел Сунан, за да приведе екзекуцията в действие. Никакви дружески отношения не бяха в състояние да се мерят с току-що извършеното жестоко клане. Споразумението между Уеър и Кемал бе известно на Саладин и Кемал бе длъжен да очисти името си от подозрението, че се е сближил твърде много с врага. Не бе изключено дори някой коварен убиец вече да е на път за Ел Сунан.
— Как мислиш, с какво време разполагаме?
— С няколко часа. Не съм се спирал нито за храна, нито за сън, но може да се предполага, че и Кемал не си е давал почивка по пътя. Вече се е разчуло, че е сключил договор с християнин и му се налага да докаже, че е правоверен, ако не иска да го отлъчат от своите редици.
— Щом е така, на здрачаване трябва вече да сме напуснали Ел Сунан. — Уеър се отправи с бърза крачка към жребеца си, за да го оседлае. — Ти подсуши своя кон, измий се, почисти се. В Ел Сунан не бива да те заподозрат, че имаш причини да бързаш.
— Как смяташ да действаш?
— Отиваме с конете в Ел Сунан и изискваме да ни предадат собствеността ми.
— Не е много умно!
— Нямаме време да се правим на умни. Трябва отдавна да сме оставили крепостта зад гърба си, когато там пристигне вестта за клането. — Уеър пристегна ремъка на седлото. — Хората на Кемал са свикнали с теб, а и всички знаят за договора ми с техния господар. Ще кажем, че пътищата ни с Кемал са се разделили и аз снемам от него задължението да охранява Теа.
— И се надяваш да ти я предадат, така ли?
— Точно така.
— Виждам, освен това, че разчиташ Теа и Селена да те последват без съпротива. — Кадар поклати глава. — Изключено.
— Изключено е да я оставим там, без да предприемем нищо. — Уеър заоблича доспехите си. — Кемал е взел със себе си най-доверените офицери. Останали са по-малко храбрите. Двама души едва ли ще предизвикат голямо недоверие, не сме въоръжен отряд, нали?