Вероятно не си струваше да се притеснява от думите на Ясмин. Та нали лорд Уеър я взе с голямо нежелание, а освен това бе дал да се разбере, че желае тя скоро да напусне това място. Според Ясмин той разполагаше със значително по-привлекателни жени. И все пак тази персона бе зле настроена към нея и открито прояви неодобрение към външността й.
Но както и да е! Трябваше да напусне това място и да намери ново убежище, нещо, с което трудно би се справила сама.
Кадар. Странен човек, с постоянно менящи се настроения, но иначе разбран, освен това сякаш упражняваше известна власт над лорд Уеър. Може би щеше да го придума да я подкрепи, когато събере сили, за да потегли отново на път.
— Искам да говоря с Кадар Бен Арно — извика тя след Ясмин в мига, в който тя отваряше вратата. — Би ли го известила да дойде тук?
Ясмин отстъпи встрани и пропусна някакво човече в джелаба и с чалма, което вмъкна в стаята вана. Тя се усмихна на Теа.
— То се знае. Нали ви казах, че съм на ваше разположение.
Кадар се закова на място с широко разтворени очи, насочени към гърдите й.
— Всемогъщи Боже, съвсем не исках да… страшно съжалявам. Ясмин ми каза просто да вляза тук.
Теа бързо скръсти ръце пред себе си и се потопи дълбоко във водата. Буквално цялото й тяло изгаряше от срам.
Ясмин се появи отново.
— Искахте да го видите — изломоти тя.
— Но не и веднага — произнесе Теа със сподавен глас. — Много добре знаеш, че аз не… — Спря за миг — срамът й бе изместен от силен гняв. Естествено, Ясмин разбираше отлично какво има предвид тя, Теа, но очевидно държеше да я смути с цената на всичко. — Обърни се, Кадар. — Последният незабавно изпълни желанието й.
Теа изгледа мрачно Ясмин.
— Донеси нещо, с което да се покрия.
— Все още не съм намазала лицето ви с мехлема.
— Донеси някаква кърпа — повтори Теа, наблягайки на всяка дума.
Ясмин отвърна само с повдигане на раменете, издърпа тюлената покривка от леглото, пристъпи към ваната и още преди Теа да излезе от нея, мълчаливо я уви във воала. За щастие тъканта не бе съвсем прозрачна, а освен това бе и достатъчна, за да я загъне от краката до раменете, върху които се бе разпиляла току-що измитата коса.
— А сега ни остави сами — обърна се тя към Ясмин.
Жената обаче поклати глава.
— Не е прилично. Той е мъж.
— Да, но не какъв да е — промърмори младежът. — Кадар мъдрецът, достолепният, Кадар великолепният.
Ясмин изобщо не го удостои с внимание и се обърна към Теа:
— Тук ви е довел лорд Уеър и следователно вие сте негова собственост. Не бива да срамите името му, като оставате насаме с друг мъж.
— Веднага ни остави сами! — Теа просто не можеше да повярва на ушите си. Когато бе гола, Ясмин преднамерено пусна Кадар в стаята, а сега се одързостяваше да говори по този начин с нея?!
За момент си помисли, че слугинята не ще отстъпи, но в следния миг Ясмин се извъртя и се плъзна към вратата.
— Предупреждавам ви… Лорд Уеър ще бъде уведомен за непристойното ви държане.
— Непристойно бе твоето държане. А сега, вън!
Ясмин я измери повторно с пренебрежителен поглед и се измъкна.
— Можеш да се обърнеш — нареди Теа на Кадар в мига, в който вратата се затвори зад гърба на Ясмин.
Кадар въздъхна дълбоко, виждайки, че се е увила цялата.
— Топло е, а и ти ми изглеждаш доста разгорещена. Сигурна ли си, че не желаеш да отхвърлиш от себе си това досадно одеяние? — По страните на Теа изби руменина и той побърза да добави тихо: — Беше само шега. Вярно, че си много хубава, но от мен не бива да се боиш. Какво си направила, за да разгневиш толкова Ясмин?
— Нищо! — Теа загърна нервно временната си дреха. — Тя просто не може да ме понася.
— Животът не е галил Ясмин с перце и затова тя понася малцина. Но все пак не се стреми да им вгорчава живота както на теб.
— Не съм й сторила нищо. — Срамът и ядът, които изпитваше, я надвиха, коленете и се разтрепериха и тя приседна на стола до ваната. — Просто й се иска да ме тормози. И не разбирам защо.
Кадар я изгледа, след което проточи многозначително:
— Може пък наистина да си има причини.
Теа поклати глава и пое дълбоко дъх. Не бе заръчала да го извикат, за да посрамва Ясмин пред него.
— Вчера ти се отнесе много добре с мен. Помолих Ясмин да…
— Уеър те откри и той е човекът, който реши да ти помогне. — При тези думи погледът му се спря на коша до леглото. — Гъсеници ли каза? Това какво, шега ли беше?
Тя поклати нетърпеливо глава.
— После ще ти обясня. Както казах, исках да те помоля да ми помогнеш още веднаж. Вече е време да тръгвам за Дамаск и трябва да напусна това място.
— Все още не си се възстановила напълно.