— Всички, с изключение на онези, които засягат свободата ти. Затова не се съпротивлявай и ме последвай. — Той хвърли бърз поглед към прозореца зад нея. — Стъмва се, престани да се дърпаш!
Тя отстъпи назад.
Уеър я погледна и този път предрезгавелият му глас прозвуча отчаяно и съвсем искрено:
— Недей така. Намеренията ми са чисти — аз се боря за живота ти. Кемал е тръгнал насам, за да те убие.
Тя се вцепени.
— Защо да ти вярвам? Веднаж вече ме измами.
— Сега не лъжа. Погледни ме, изслушай ме. — Той издържа на погледа й. — Свършени сме, ако не напуснем бързо това място.
Тя прокара език по устните си.
— Знамето ли?
Той поклати глава.
— В Акко Ричард е заповядал да съсекат двадесет и седем по сто мюсюлмани.
Ужасена от чутото, тя го погледна.
— Не, не може да…
— Познаваш Кемал, нали? Как мислиш, какво ще предприеме той?
Не бе трудно да отгатне. Заля я вълна от гняв и разочарование. Свободата бе толкова близо.
— Колко време ни остава?
— Сега вярваш ли ми, че казвам истината?
— Ти не си добър лъжец. Никога нямаше да изпадна в това положение, ако не ти вярвах сляпо.
Той потръпна при думите й.
— Нямах друг избор. Трябваше… — Спря и вниманието му отново се насочи към решаването на най-неотложната задача. — Нямаме време за обяснения. До един час Кемал може да пристигне!
— Селена! — извика Теа и се отправи към вратата. — Взимай наметалото и чувала с нещата. Тръгваме на път.
— Сега ли? — Селена са появи на вратата. При вида на Уеър очите й се разшириха. — Какво се е случило? Защо…
— Няма време — процеди Теа. — Побързай! Беда!
— Знамето — възкликна ядовито Селена. — Знаех си, че ще ни причини зло. Връщам се веднага — додаде тя и изчезна.
Теа отвори резбованата ракла с дрехите в края на леглото и извади наметката си.
— Кадар тук ли е?
Уеър кимна.
— Опитва се да залъгва някакъв безпомощен Кемалов офицер.
— Сигурно няма да му е особено трудно. Добре е, че си му възложил това. Кадар е в състояние да убеди всекиго във всичко. Дори и мен успя да склони да му простя. — Тя се затъна в наметалото. — И тъй като той е зает, налага се ти да изкараш колата ни от конюшнята.
— Никаква кола. Взимаме само конете, които ви е дал Кемал.
— В нея са личните ни вещи и кош с копринени буби. — При тези думи тя сгъна и ковьора, върху който работеше. — Взимам и него!
— Не — процеди Уеър.
— Ти не знаеш точно кога ще се завърне Кемал, а впрягането на колата ще ни отнеме не повече от няколко минути.
— Точно тези няколко минути може да ни струват живота.
— Заплахите ти, че ще ме проснеш на земята, ти отнеха повече време, отколкото ако приготвиш колата. Би трябвало да си разбрал вече, че мога да разпозная опасността, когато я видя. Ще поемем този риск. Не можем току-така да погубим резултата от двегодишния си труд. — След което добави, подчертавайки всяка дума: — А ти ми отне твърде много неща. И така, изкарай колата. Ще се срещнем в двора.
За един миг си помисли, че няма да я послуша, но той само изруга тихо, обърна се и излезе. Тя въздъхна облекчено.
Селена се върна с багажа си от съседното помещение и попита Теа:
— Какво е станало?
— Кемал е тръгнал насам с намерението да отмъсти за едно голямо клане на мюсюлмани в Акко. — Тя се завтече към вратата. — Тук все още не знаят за злодеянието. Кадар се опитва да убеди стражата, че лорд Уеър е дошъл с единствената цел да си прибере обратно собствеността.
— И къде ще идем?
— По този въпрос ще разсъждаваме, когато се измъкнем оттук.
— Ще вземем колата нали?
— Естествено. — Теа напъха ковьора в коша си. — На тръгване трябва да се престорим на смирени и тъжни.
— Ако ни видят смирени, ще заподозрат, че има нещо нередно.
Вероятно бе права. Теа бе влязла вече в очите на хората от крепостта и всяка рязка промяна в поведението й щеше да предизвика подозрения.
Домо бе застанал до конете в двора и бе видимо притеснен и сърдит.
— Не знам… нося отговорност — обърна се той към сестрите. — Господарят Кадар твърди, че лорд Уеър и моят повелител са взели решение да прекратят договора, но все пак е по-добре лорд Уеър да изчака, докато се върне господарят.
Теа само вдигна рамене.
— Твоят повелител е бил винаги добър с мен. Бих останала най-охотно, за да се сбогувам с него, но моят господар иска от мен да го последвам. Не ни подобава да задаваме въпроси. — Дали думите й не прозвучаха твърде смирено? Учуденото изражение по лицето на Домо свидетелстваше за растящата му неувереност. — Но ти би могъл да кажеш някоя и друга добра дума за мен пред лорд Уеър.