Домо разтвори уплашено очи.
— Не мога. Не е редно.
Теа въздъхна примирено.
— Е, в такъв случай се налага да тръгна. Ти си прав, не ни подобава да задаваме въпроси.
— Аз не съм казал… — Той млъкна в мига, в който съзря лорд Уеър да направлява колата с вързани за нея два ездитни коня. — А може и да съм казал…
Кадар остави младия страж и се приближи до двамата.
— Домо, помогни, моля те, на жените да се качат в колата. Трябва да тръгнем, преди да се е стъмнило съвсем.
Селена намръщи чело.
— Не искам да седя в ко… — тя обаче не довърши изречението, тъй като Теа я ощипа по ръката. Кадар имаше право — видът на жени, които преминават върху кон през крепостните врати, сигурно щеше да предизвика подозрение у стражите. Нещо, което трябваше да се предотврати на всяка цена. — Добре, добре, всичко е наред.
— Може би не е зле да изчакате до утре — обади се отново Домо.
— Лорд Уеър е нетърпелив човек.
Домо се поколеба миг-два, но после повдигна Теа върху колата, а след нея и Селена.
— И нека Аллах ви закриля по пътя.
Тя бе наясно, че Домо не е против отпътуването й, след нейното пристигане привичният спокоен ход на живота му бе нарушен. Понякога той ставаше досаден, но никога не се държеше нелюбезно и затова тя искрено се надяваше, че бягството им не ще насочи гнева на Кемал върху него.
— Нека и теб небето да те закриля, Домо!
Колата пое рязко напред и затрополи към главната порта.
Колко пъти стоеше до прозореца, загледана във високия портал и цялата вреше и кипеше от гняв и огорчение!
Стражите се спуснаха към вратите, крилата на портите се разтвориха и те напуснаха крепостта.
Необуздана радост заля Теа.
Кадар се изравни с колата и рече тихо:
— Не бива да проличи, че бързаме. Затова ще поддържаме умерена скорост, докато престанат да ни виждат.
— Ездата наистина е голямо удоволствие — обади се Селена.
— Така е. Само че после! — Той пришпори наново коня си. — Ще мина напред — трябва да огледам пътя зад хълма.
Какво ли ги очакваше зад този хълм? Внезапно Теа изпита страх — запита се какви ли опасности крие свободата, която посрещна с толкова голяма радост.
— Колата е претоварена. — В тона на Уеър се долавяше напрегнатост. — Нужно е да се придвижим извънредно бързо. Струва ли си да рискуваме всичко заради тези неща?
Не, не си струваше. Само че този товар представляваше две цели години от техния живот. Обзе я горчиво разочарование.
— Не можем ли да го скрием някъде и по-късно да го приберем?
— Няколко мили по-нататък има малка горичка. Ще опитаме да го скрием някъде в гъсталака. — Уеър замълча за миг. — Но прибирането му по-късно ще ни създаде трудности.
Не и за нея. Тя щеше да открие начин да си върне скъпоценната коприна.
— Моля те, нека да намерим място на сандъците и колата — конете могат и сами да се завърнат в Ел Сунан.
— Не мога да повярвам, че можеш да си толкова умна — призна той учудването си.
— Аз не съм глупачка. Разбирам прекрасно, че трябва да се придвижим бързо, за да се спасим.
Кадар им помаха от върха на хълма. Други ездачи не се виждаха.
Скриха сандъците и колата дълбоко в гъсталака и покриха следите им с клонки. Внезапно Кадар долови чаткане на копита.
Той изпъна глава като някой от своите соколи, когато надушеха опасност.
— Някой се приближава.
Уеър замръзна на място. Той обаче взе инициативата в свои ръце в мига, в който също долови топуркането на коне.
— Кадар, ти вземаш бързо конете и оставаш при жените. — После се завтече към пътя.
Теа го последва по петите.
От север като нажежена лава се носеха дузини факли. До няколко минути ездачите щяха да се озоват при тях.
— Какво ще правим сега? — промълви Теа.
Уеър я издърпа назад под прикритието на дърветата.
— Моли се Кемал да не реши да напои конете си на потока. Може и да се откаже, тъй като до Ел Сунан не е далеч.
— А ако все пак му хрумне да спре тук?
— В такъв случай ще се наложи да заобиколим южния край на горичката и ще се надяваме да не ни открият.
Ужасена, тя наблюдаваше приближаващите се факли. Ако ни открият, аз ще съм виновна, помисли си тя. Тя бе тази, която настояваше да спрат на това място и да скрият колата, вместо просто да я изоставят. Желаеше да обезпечи своето и на сестра си бъдеще, но може би по този начин проигра живота на всички.
Факлите продължаваха да се приближават. Копитата чаткаха силно върху скалистия път. Ездачите бяха вече тъй близо, че можеше дори да се забележи облака от прах, който ги заобикаляше.
Знамето.
Златистите лъвски очи проблясваха със свръхестествена сила в сиянието на факлите. Теа потрепери цялата — още миг и тези очи сякаш щяха да проникнат в гъсталака и да ги разкрият.