Истинска детинщина, да повярва на подобна глупост! Та то бе просто едно знаме от копринен плат и копринени конци, плод на нейния труд. Явно объркването й се дължеше единствено на страха.
Погледът й се спря на Кемал, който яздеше непосредствено след знамето. Изражението на лицето му бе по-страховито от всякога.
В този момент ездачите дойдоха съвсем близо.
Тя затаи дъх.
Кемал се поколеба, хвърли поглед към дърветата и направи полукръг с коня си, сякаш се кани да го спре.
— Не, недей! Продължавайте нататък! Знаменосецът достигна самия край на горичката.
Искрящи златисти очи!
Шейхът поклати глава и пришпори коня.
Ездачите преминаха в галоп покрай тях, вдигайки облаци прах. Коленете на Теа се подгънаха и тя се свлече до някакво дърво.
Отново спасени! За кой ли пореден път вече.
— Ела. — Уеър я подхвана под ръка и я отведе встрани. — Нещата само се отлагат. Когато Кемал пристигне в Ел Сунан и открие, че сме избягали, той просто ще смени конете и ще ни подгони. Трябва да използваме даденото ни време.
— И накъде тръгваме? — Към тях се приближи Кадар. — За Дундрагон ли?
— Къде е Селена? — попита внезапно Теа.
— Заръчах й да остане и да се погрижи за конете. Не бях съвсем сигурен какво ще видя на това място. — После повтори въпроса си: — Към Дундрагон ли потегляме?
Уеър поклати глава.
— Не искам да примамвам Кемал или тамплиерите в Дундрагон. Защото те не ще се поколебаят нито за миг да го сравнят със земята. След случилото се в Джеда аз обещах на хората си сигурност.
— До този момент орденът не е нападал Дундрагон — вметна Теа.
— Да, но сега те са видели знамето и изобщо няма да се поколебаят да нанесат своя удар и да превземат крепостта.
Учудена, Теа смръщи чело.
— Какво ги засяга пък тях знамето?
Уеър я изгледа с присвити очи.
— Нима не знаеш?
— Ако знаех, нямаше да питам?
— За мен си остава загадка как така знаеш неща, които изобщо не е бивало да научаваш. Това не е… — Уеър спря внезапно и поклати примирено глава. — Ясно е едно — не можем да се върнем в Дундрагон. Първата ни задача е да насочим Кемал по фалшива следа.
— И коя ще е тази фалшива следа? — попита Кадар. — Цялата страна жадува кръв и за теб никъде не е безопасно — както тамплиерите, така и Кемал ще те преследват докрай.
— Има едно място, където никой не може да ни достигне. — Уеър посрещна спокойно погледа на приятеля си. — Ти ще ни бъдеш водач. Веднаж вече това място ми е предлагало закрила.
— Вече…?
Кадар подсвирна тихо в мига, в който се досети какво има предвид Уеър.
— Да, там положително няма да те преследват. Само че не съм уверен, че ще се измъкнеш жив. Онзи път се изплъзна едва-едва от смъртта. Не съм убеден, че той ще се отнесе доброжелателно към повторното ти проникване в неговите владения.
— Нямаме друг избор. Нуждаем се от временно убежище, докато не ми хрумне по-добро решение. — Уеър изгледа изпитателно приятеля си. — Освен ако откажеш да ни вземеш със себе си.
— Е, не мога да кажа, че ми се ходи там. Не желая отново да попадна в капана. — Той вдигна равнодушно рамене. — Но все пак няма да избягам от съдбата, щом вече е похлопала на вратата ми.
— За какво говорите всъщност — попита Теа нетърпеливо.
— Ами за нещо такова, като например едно малко посещение при стареца от планината — поясни Кадар.
Глава четиринадесета
Яздиха цялата нощ и целия следващ ден със съвсем кратки почивки, за да напоят конете. На залез-слънце Уеър спря коня си на полянка до някакъв хълм.
— Тук ще пренощуваме.
— А разумно ли е? — попита Селена. — Не бива да спирате заради мен или Теа. Можем да яздим още.
— Вие, издръжливите жени, можете и да се справите, аз обаче направо съм изцеден. — Кадар скочи от коня и се обърна към Уеър: — На четвърт миля оттук, надолу по хълма, тече рекичка. Вие тук подредете всичко за сън, а аз ще напоя и завържа конете.
Уеър кимна, скочи от седлото и свали Теа от коня.
— Идвам с теб. — Селена хвана юздите на кобилата си и последва Кадар по пътеката.
Как ли успява да остане бодра след два дни езда, запита се Теа вяло.
Обърна се към Уеър и повтори въпроса на Селена:
— Разумно ли е наистина да отдъхваме сега?
— При всяко положение е по-разумно, отколкото да убием както конете, така и себе си. Дори и Кемал трябва да отпочине и да се нахрани. Тръгваме съвсем рано сутринта.
— От Кемал няма никаква следа. Убеден ли си, че ни преследва?