— Разбира се, че ни преследва. Нали е длъжен да изтрие петното от честта си, преди да се изпречи отново пред очите на Саладин. — Той се извърна. — А сега поседни. Скоро огънят ще се разпали и ще приготвя нещо за ядене.
Тя се отпусна на земята. Не желаеше да спори с него, още повече, че я боляха всички мускули до един и не бе в състояние да стои изправена… Работата над гергефа не я бе подготвила за подобно физическо натоварване.
Похапна и се почувства по-добре. Но все още бе твърде замаяна от натрупаната умора.
Забеляза, че всъщност и Селена се чувства по същия начин. Когато сестра й седна до огъня, нямаше и следа от енергията, упоритостта и гордостта, които я поддържаха до този момент. Тя се пъхна първа под завивките и начаса заспа.
Кадар я наблюдаваше с усмивка.
— Добре, че заспа най-сетне. В противен случай нямаше да ни остави на мира докато не я оставим на пост през нощта. — Изправи се на крака и се протегна. — Отивам първи — обърна се към Уеър. — Можеш да ме смениш в полунощ.
Уеър кимна.
Теа се загледа след Кадар — той се изкачи до място, откъдето можеше да обхване с поглед цялата долина.
— По пътя Кадар бе необичайно мълчалив.
— Да, така е. — При тези думи устните му изтъняха. — Ако съществуваше друга възможност, нямаше да го моля точно за тази услуга. За него там е много опасно.
— По-опасно, отколкото за нас, така ли? На мен ми каза, че вече е живял при асасините.
— Да, но е изменил на Синан. Веднаж спомена, че предпочита да го ужили скорпион, отколкото да се завърне в онази среда. Не мога да му се сърдя. Скорпионът е по-безобидно животно от змията.
— Синан ти напомня змия, така ли?
Уеър вдигна рамене.
— Както змията, и той носи смърт. Змията обаче можеш да победиш. Често съм се питал дали… — Последва повторно вдигане на раменете. — Всъщност не бива да ме слушаш какво говоря. Когато бях в Майсеф, крепостта на Синан, бях болен и докато ме мъчеше треската, ми се привиждаше какво ли не.
— И кога ще пристигнем в планината на тази змия?
— Утре вечер сме в предпланините на Носаири — отговори Уеър. — Учудвам се, че не се възпротиви, когато споменахме за Майсеф.
— Няма за какво да протестирам. Мисля, че не би ни завел в змийско леговище, ако съществуваше някаква друга възможност. Само не разбирам, защо продължаваш да мислиш, че ми липсва разум.
— Ти си жена. А аз не съм свикнал с жени, които разсъждават.
Теа усети, че в душата й се поражда раздразнение.
— Вероятно си бил прекомерно зает с телата им, та затова не си могъл да забележиш способни ли са да мислят или не.
— Може и така да е било. — Той спря за миг. — Искам да ти кажа обаче, че дори и майка ми не беше като теб. Тя пееше великолепно, смееше се, но се огъваше пред волята на баща ми. Така и не забелязах никога дали е могла да разсъждава или не.
— Аз не съм като майка ти. Не желая и да бъда.
— Не съм имал предвид, че искам да си такава. Казах само, че за мен мислещите жени са нещо необичайно. — Уеър я изгледа. — Струва ми се, че нещо щеше да ми липсва, ако ти не беше от тях.
— Милост!
— Обаче не и острото ти езиче — подчерта той. — Аз не съм ти враг. И нямаш никакви причини постоянно да ми обръщаш гръб.
Той се заблуждаваше. Разбира се, че имаше основание да го държи на разстояние от себе си.
— Отнасям се към теб като към неприятел, тъй като и ти самият се държа по такъв начин с мен. Отнел си ми цели две години от живота.
— А аз се главих две години на служба при Кемал, за да осигуря твоята безопасност.
— Не очакваш от мен да ти благодаря, нали?
— Не — махна той с ръка. — Когато те заведох в Ел Сунан, осъзнавах ясно, че няма да ми простиш.
— Точно така. Наистина няма да ти простя. — Тя се загледа в огъня. — А в мига, в който Кемал престане да ни застрашава, пътищата ни ще се разделят. Няма да позволя да ме заключат в поредната тъмница.
— Кемал е по-малката опасност. Тамплиерите ще те преследват докрай. — Внезапно той се обърна към нея и възкликна: — За Бога, единствен Ваден знаеше, че представляваш опасност за тях. Кажи, защо им издаде тайната?
— Не разбирам за какво говориш. Не съм издавала никому нищо. А и как бих могла?
— Знамето. Лъвският трон. Откъде го познаваш?
Теа го изгледа стъписана.
— Кого да познавам?
Той се взря в лицето й.
— Всемогъщи Боже, та ти наистина нямаш представа за какво става въпрос — възкликна изненадан. — Помислих си дори, че Кадар може и да е прав като твърди, че може несъзнателно да съм се издал пред теб. Но ти не знаеш нищо за лъвския трон, нали?
— Разбира се, че знам. Все пак идеята е моя и аз го извезах.
— И за теб бе ясно, че представлява трон, така ли?