— Не ставай смешен. Та то се разбира от само себе си.
— Кадар например не разпозна в изображението трон. А Селена, тя какво мисли?
Теа сбърчи чело.
— Не зная. Не сме разговаряли по този въпрос. Но предполагам, че и тя е видяла трона.
— Попитай я. Обзалагам се, че не съзира в герба нищо подобно.
— Какво значение придаваш на всичко това?
— Така, значи… — Тръпка прониза тялото му. — Това означава, че ти си била в състояние да видиш нещо, а тя — не. Може би все пак вината е моя, може би съм споменал нещо по непредпазливост.
В сиянието на пламъците лицето му изглеждаше пребледняло.
— Говориш безсмислици. Добре, извезала съм лъвски трон. Ти обаче какво общо имаш с този герб?
— Това не е някакъв си трон. Това е Тронът. — Уеър замълча за миг. — Тронът, който съзрях в пещерите под храма — Нейният трон.
— Нейният трон ли?
Той отвори уста да каже още нещо, но само поклати глава.
— Ти и бездруго знаеш вече прекалено много. Не мога да…
Внезапно я обхвана силен гняв.
— О, не! Така не може повече да продължава! Твърдиш, че тези твои тамплиери ще ме преследват докрай и ще ме убият, където и да се скрия. Ти обаче си се обгърнал в мълчание и се отнасяш към мен, сякаш съм някакво сламено чучело! Сега обаче ще отговориш на всичките ми въпроси. Трябва да знам защо всичко това ми се стоварва на главата.
— Най-добре ще бъде да не…
— Животът ми си е мой. А ти ми ограби две години от него. Не ще позволя никой да ми отнеме правото сама да взимам решенията, които се отнасят до мен.
Той я изгледа продължително, след което отново се взря в огъня.
— Какво по-точно желаеш да узнаеш?
— Чий трон си видял?
— Трона на Ашера.
— И коя е Ашера?
— Богиня, почитана от юдеите в Ханаан преди много векове.
Теа кимна.
— Ще рече, преди да получат откровението, че съществува само един истинен Бог.
— Не съвсем.
Тя скочи от мястото си.
— Как така? Нали след завръщането на Мойсей от планината Синай с десетте Божи заповеди те започват да се молят на единия Бог?
— Не.
— Искаш да кажеш, че Библията лъже, така ли? — прошепна тя.
— Искам да кажа, че Библията е писана от хора, които може и да не са искали да си признаят, че са се отклонили от Истината.
— Не е възможно.
Той се усмихна горчиво.
— Виждаш ли как тази мисъл те плаши и ужасява? Нашата религия се основава на свещени писания, в чието съвършенство ти не желаеш да се усъмниш. Опасяваш се, че дори една-единствена лъжа може да разтури цялата къща.
— Кощунствени слова! Съществува само един Господ Бог!
— Да съм казал нещо друго? Учените твърдят, че Ашера е била почитана непозволено в Ханаан. Бог е бил познат като Йехова, а Ашера, лъвската жена, се смятала за негова съпруга. Тя седяла върху лъвски трон и я почитали като богиня на плодородието.
Теа поклати глава.
— Това е невъзможно.
— Само че е било точно така. И тъй като ханаанците не желаели да се отрекат от своята богиня, в стремежа си да я изличат от лицето на земята и от паметта на хората жреците най-накрая унищожили всички идоли и паметници, свързани с Ашера. — След кратка пауза Уеър продължи: — С изключение на лъвския трон. Закарали го в Соломоновия храм, скрили го дълбоките пещери и му сложили табелка с надпис, който гласял, че тронът не бива да се изнася под открито небе.
— Защо не са го унищожили?
— От суеверие. В продължение на столетия животът на ханаанците се е ръководил от богинята, която смятали за съпруга на единия, истинен Бог. Лъвският трон е бил едновременно символ и обиталище на нейната власт и мощ. Очевидно жреците са се усъмнили, че все пак може да има зрънце истина в мита и за всеки случай решили да не унищожават олтара на нейното величие.
— Не вярвам тамплиерите да са все още суеверни.
— Не, не са. Но когато те открили трона и надписа, хиляди мъже вече били оставили живота си в кръстоносните походи, за да докажат на неверниците, че има само един истинен Бог. Тамплиерите отчаяно искали да унищожат трона, но не били в състояние да го сторят.
— Разбира се, че са били в състояние.
— Вероятно са се страхували. По друга причина. На плочката било написано нещо, което ги смутило и уплашило. Което можело да се тълкува по най-различни начини.
— За какво говориш? — изтръгна се шепот от устните й.
— Става въпрос за един израз… който допускал известни съмнения дали Ашера е била просто една богиня.
В погледа и се четеше пълно объркване.
— Какво?
— Не можело да се изключи напълно възможността, Йехова и Ашера да не са мъж и жена… а по-скоро да представляват една цялост. Един бог… или богиня.