Замаяна от чутото, тя го загледа втренчено. Сигурно не говореше сериозно.
— Не желаели да поемат риска да унищожат свещена реликва. Тронът трябвало да се запази невредим, но никой не бивало да научава за неговото съществуване.
— Но ние знаем, че библейският Бог е мъж.
— Разбира се, че го знаем. Само че плочката… е, възможно е Ашера да означава онази част от Бога, който ни дарява с плодородие. Бог сигурно има безброй проявления.
— И едно от тях е жена?
— Не съм казал подобно нещо.
— Защото те е страх да го произнесеш. Така както и те се боят да го изрекат. — Мразовита тръпка прониза тялото й. — И аз се страхувам. — Бог трябваше да си остане онази сила, която познаваше още от детинство. Всичко на този свят можеше да се промени, но не и Бог! — Не вярвам да е истина!
— Както кажеш — но сега вече разбираш, защо тамплиерите ще сторят всичко възможно, за да задушат в зародиш всякакви съмнения по въпроса. Папата и църквата владеят света. И никой не бива да се усъмни в истинността на учението, което разпространяват.
— Никога не бих го и сторила. Как е възможно изобщо човек да прояви недоверие в истинната вяра?
— Слушай ме внимателно: Тамплиерите се боят, че се стремиш да сееш размирици. Създала си знаме, което за тях представлява подигравка и предизвикателство. — Той замълча за миг. — А освен това си го връчила на неверник.
— Глупости! Знамето ми нямаше нищо общо с богове или богини. То бе предназначено за теб.
— Като е било за мен, защо тогава си го дала на Кемал?
— Знаеш защо. И на Нечестивия щях да го дам, само и само да не ми се мярка повече пред очите.
— Точно това и ще си помислят тамплиерите. Те сигурно смятат, че съм ти издал тайната на трона и ти си създала знамето, за да подкрепиш Антихриста в борбата му срещу истинната вяра. — Уеър поклати глава. — А и твърденията на Кемал, че откакто му принадлежи, знамето по чудодеен начин му помага да спечели всяка битка само подчертава опасенията на тамплиерите.
Очите й се разшириха.
— Знамето няма нищо общо с всичко това. Неговите успехи са плод на чиста случайност…
— Наистина ли? Ами опитай се тогава да го обясниш на Кемал и на Великия магистър.
— Повтарям, знамето не притежава чудодейна мощ. Идеята за това везмо ми хрумна просто така… — Внезапно я връхлетя споменът за онези дни на творческа лудост, дни, в които безспирно, неуморно се труди над знамето. — Не съм някаква вещица. — Гласът й потрепери. — По кой начин би могло да върши чудеса? Исках само да създам знаме, което да ти принадлежи. Съсредоточих всичките си мисли върху теб и внезапно образът изникна пред очите ми… Просто се появи и остана.
Уеър посрещна спокойно погледа й.
— Та това няма нищо общо с черната магия. — Тя сви ръце в юмруци. — Гербът на всеки властелин може да прилича на твоя лъвски трон.
— Нека не спорим. — Уеър потърка слепоочията си. — Може наистина да е случайно съвпадение. От нощта, в която съзрях трона, за мен всичко е някак размито.
— За мен нещата не стоят така. Говориш безсмислици, а ако и тамплиерите вярват в същото, значи не са просто глупаци, а направо луди. — Тя се загъна по-плътно в завивките и се обърна с гръб. Не биваше да трепери повече. Нямаше никакъв повод да се ядосва — откакто Уеър наруши забраната и проговори, не се бе променило нищо. Господ нямаше да я унищожи само защото е чула богохулни слова. Въпреки всичко обаче усети промяна — сякаш земята под краката й се разклати.
— Не се бой!
— Не се страхувам.
— Значи си по-храбра отколкото аз бях на времето. — Уеър положи ръка на раменете и. — Знам, какво изпитваш. Когато съзрях трона, ми остана време единствено да побягна и да се скрия вдън земя. Започнах истински да размишлявам по въпроса едва когато ме раниха и Кадар започна да се грижи за мен. Чувствах се като дете, загубило са в мрака.
— Не ме докосвай.
— Исках само да те утеша — отвърна той с пресекващ глас. — Помислих се, че се нуждаеш от малко утеха.
— Не и от теб! — Трябваше да се отдръпне по-далеч от него, но Бог й бе свидетел, че наистина изпитваше потребност от утеха. Обзе я желание да се хвърли в силната му прегръдка и цялата й неувереност веднаж завинаги да изчезне.
Той дръпна ръката си.
— Прощавай!
Внезапно изпита хлад, самота. Пожела отново той да я докосне.
— Чуй ме. Ако вярваш в Бог, ще се съгласиш, че цялото Му Творение е подчинено на някакъв замисъл. Този замисъл може би не изглежда така, както ти си го представяш, но той съществува. Трябва да се придържаме към тази истина. — Той направи кратка пауза. — Не вярвам Бог да ни накаже, задето тълкуваме този замисъл посвоему. Защото Бог е добър. Лош е човекът.