По някакъв тайнствен начин разказът на Уеър оказа силно въздействие върху Теа — тя бе буквално очарована от чутото.
— И все пак как е успял асасинът да влезе в шатрата на Саладин? Нали султанът е бил обграден от цялата си войска?
— Питай Кадар. Защото незабелязаното проникване на най-различни места спада към обучението на асасините.
Погледът й се спря върху Кадар.
— А той ще ми отговори ли, ако го запитам?
— Вероятно не. Не разговаря за времето, прекарано при Синан.
Спомни си какво й бе казал веднаж Кадар. Човек е длъжен да познава тъмните пътеки на познанието не по-зле от светлите. Разбира се, понякога се случва да научиш твърде много и да проникнеш твърде дълбоко в дебрите му.
Внезапно осъзна, че не желае да узнае нищо за тези тъмни пътеки — щеше да пострада непринудеността в отношенията им. Тя отново се върна към същинската тема.
— Дали пък стражите не са били подкупени, за да пропуснат асасина в шатрата на Саладин?
Уеър поклати глава.
— Вярно, че Синан прибягва до подкуп и измама, за да разположи фигурите си в изгодна позиция, но пък хората от близкото обкръжение на Саладин са извънредно предани на султана. Не, Синан си е послужил с други средства.
Призраци и внушение. Теа се разтрепери цялата.
— Как е възможно човек да влияе върху сънищата на другите? Сигурно е било чиста случайност. — Последното изречение й се стори познато и тя се досети, че по подобен начин бе обяснила как е създала знамето си. Побърза обаче да прогони спомена. — Нима вярваш, че Синан владее свръхестествени сили?
Уеър отбягна прекия отговор.
— Според мен той притежава брилянтен ум, душа просто няма и е чудовищно себичен. Съчетанието на тези три качества създават предпоставките за едно болестно разгръщане на талантите му. В течение на времето той е възприел като най-естественото нещо на света факта, че в тази страна всички го почитат и се страхуват от него както от никой друг. Смъртта в битка се е превърнала в ежедневие, обаче човекът, който е в състояние да затрие нечий живот като гръм от ясно небе, този човек превъзхожда всички останали.
— Той ще приеме ли да ни скрие?
— Да, ако Кадар го намери в добро разположение на духа. Има слабост към нашия приятел и е склонен да му отстъпва.
— А ако не е в подходящо настроение?
— В такъв случай ще ни се наложи да бягаме, сякаш рогатия е по петите ни. — Уеър хвърли един-единствен поглед през рамо. — Точно това и става в момента — добави той гневно.
Теа се обърна бързо и пое рязко и дълбоко въздух. Ездачи в доспехи. Съвсем наблизо.
Погледът й бе привлечен от мъжа, който предвождаше отряда.
Лъвовете блестяха над главата на Кемал — могъщи и живи в гаснещия светлик на деня.
— Ела. — Уеър сграбчи юздите й, пришпори коня си и той се впусна стремглаво нагоре по стръмния, скалист склон.
Вятърът разбърка косите на Теа и я зашиба по лицето. Задъхани, с разширени ноздри, конете напрегнаха последните си сили. Чаткане на копита зад гърбовете им! Хвърли поглед назад, изтръпнала от страх.
Как ли Кемал бе успял да ги настигне тъй бързо? Уеър спомена нещо за смяна на коне.
С ругатни той подтикваше конете, да бързат, но от тях не можеше да се иска повече. Звукът от копитата зад тях се засилваше.
Крясъци. И пронизителният глас на Кемал.
— Акко! Мъст в името на Аллаха! Мъст за Акко!
Всемогъщи Боже, та те вече ги настигаха!
Пред тях се простираше неголяма равна поляна. Тук можеха да се придвижат по-бързо.
Но същото се отнасяше и за Кемал.
Ездачите му прииждаха отвсякъде. Обградиха ги.
С лудешки, искрящи очи Кемал се спусна с изваден меч към нея.
— Вещица! Щерка на ада!
Уеър се обърна и я загради с тялото си.
— Кадар, пази я!
— Не! — изкрещя Теа.
Той не й обърна никакво внимание и се понесе право срещу Кемал, пробивайки се път през воините, плътно заобиколили предводителя си.
— Хей, Кемал, защо не нападнеш мен? Къде остана храбростта ти, войнската ти чест, че се нахвърляш върху жени?