Някакъв боздуган го закачи по рамото. Той се олюля на седлото, но не загуби самообладание.
— Какво си се скрил зад васалите си, страхливецо? Ела и се изправи срещу мен!
— А вашият крал Ричард застана ли пред людете, заклани в Акко, а? Кучешка смърт за вас! — Кемал даде знак на войниците си. — Смажете го! Искам главата му за Саладин!
Бойците на Кемал заприиждаха към Уеър.
Кадар сграбчи юздата на Теа в мига, в който тя понечи да се хвърли в гмежта.
— Не! Стой! Не можеш да сториш нищо!
— Какво, да гледам ли? Та те ще го убият. — С щита си Уеър успяваше да отбие повечето удари, но далеч не всички. Колко ли още ще издържи, запита се тя, изпълнена със смъртен ужас. — Кадар, направи нещо! Или ме остави аз да опитам.
— Още не! — Той наклони глава и се заслуша в нещо. — Чувам… Не е изключено… — По лицето му премина тръпка на възбуда. — Ако успее да ги задържи още малко…
Уеър ги задържаше. Той размахваше меч на всички страни и безспирно съсичаше нападателите вляво и вдясно от себе си. Теа задърпа енергично юздата от ръката на Кадар.
— Пусни ме.
— Слушай! — настоя Кадар.
— И аз ги чувам — обади се неочаквано Селена. — Барабани.
Кемал вдигна глава и погледна нагоре към скалите, обграждащи платото, върху което се намираха.
— Какво е това? — попита Селена.
— Наричат ги „барабаните на смъртта“. Според поверието, който ги чуе, не ще доживее до следващата си битка.
Грохотът на барабаните заехтя над хълмовете — призрачен, заплашителен.
Но той не достигна до слуха на Теа — в този миг повалиха Уеър на земята. Без кон бе дваж по-уязвим. Щяха да го съсекат…
Звукът от барабаните се усили. Хората на Кемал се заковаха по местата си и вдигнаха поглед към скалния венец около платото.
На самия ръб изникна фигура в развети бели одежди. На известно разстояние от нея се появи и втора, после трета… Асасините образуваха бързо кръг — неми, бели наблюдатели. Демони на смъртта, на празника, посветен на мъртвите.
Барабаните ускориха ритъма си, грохотът им се усилваше с всяка изминала секунда.
— Да — промълви Кадар. — Нека ги слушат.
Панически страх обсеби хората на Кемал и те потекоха като придошла река надолу по хълма.
Теа не можеше да повярва на очите си. Уеър бе спасен.
— Връщайте се, страхливци такива — изрева Кемал. — Не се бойте! Знамето се вее!
За щастие никой не го чуваше. Теа отскубна юздата от ръцете на Кадар и се спусна към Уеър, чийто шлем бе отхвръкнал встрани. Застанал на колене, той с усилие се опитваше да се изправи.
— Знамето е в мен — изрева отново Кемал. Лицето му се наля с кръв, а очите буквално щяха да изхвръкнат от орбитите си. Той пак отправи поглед към скалите и ужас разкриви лицето му — бе изоставен от всички. Извъртя се рязко към Уеър и вбесен изкрещя:
— Ти, жалко псе! — Замахна и мечът му изсвистя към незащитената глава на Уеър.
— Уеър! — Страхът бе стегнал гърлото на Теа и от него се изтръгна само някакъв едва чут хрип.
Уеър успя да отклони острието с щита си, но широката страна на меча го засегна по слепоочието.
Прескачайки тялото на Уеър, Кемал бързо последва отряда си.
Уеър се бе свлякъл на земята, бледен и неподвижен. Слепоочието му кървеше и изглеждаше… вдлъбнато.
Теа се плъзна от седлото и за миг се озова до него.
— Уеър. — Свлече се на колене и го притегли върху гръдта си. — Ти няма да умреш. Чуваш ли ме? Не бива да умираш!
Клепачите на Уеър се повдигнаха.
— Моля… Кадар — успя да пошепне едва-едва той. — Заведи я… далеч… извън страната. Тук… много опасно.
— Никъде няма да ме завежда. — Тя притисна тялото му по-силно към себе си. — Ако искаш да съм в безопасност, трябва да останеш жив и сам да ме отведеш оттук.
Погледът му се плъзна към лицето и.
— Инатливо женче. — После очите се затвориха и тялото се отпусна.
Нима бе мъртъв?
Не, тя долови, че под доспехите гърдите му слабо се надигат и спускат. Той бе жив и тя щеше да намери начин да раздуха тази искрица живот, докато от нея лумне огън.
— Разбираш ли нещо от лечителство? — попита тя Кадар с умолителен тон.
— Зная само, че той не е добре и че никой от нас не може да му помогне. — Момъкът вдигна ръка, за да пресече протестите й. — Просто е така. Когато ранят някого в главата, човек може единствено да чака, да се грижи за ранения и да се надява, че той отново ще се върне в съзнание. При по-силни удари безсъзнанието може понякога да премине в смърт.
— Само не ми казвай, че съм безсилна. Не ще позволя да умре.
— А в състояние ли си да върнеш времето назад и да попречиш на Кемал да нанесе удара си? Защото едва ли има друг начин да му помогнеш. Всичко останало е извън нашата воля.