Внезапно почувства, че й прилошава и притвори очи. Не биваше в никакъв случай да се поддава на отчаянието. Ако не останеше силна, нямаше да е в състояние да помогна не Уеър. Тя разтвори с усилие очи.
— Може ли да го преместим другаде?
Кадар поклати глава.
— В такъв случай оставаме тук.
— Отидоха си. — Изумена, Селена гледаше към скалите, където до преди малко стояха белите фигури. — Къде ли са изчезнали?
— В своята крепост. Те постигнаха своето.
Но се забавиха, мина през ума на Теа. Защото Уеър бе повален от врага си.
— Аз ще го гледам, ти обаче трябва да се погрижиш никой да не го смущава, докато не оздравее.
— Колко му е — изрече Кадар иронично. — Просто трябва да се справя първо със стареца от планината, на чиято територия се намираме без негово разрешение и второ, с Кемал, който е убеден в непобедимостта си, докато притежава твоя пряпорец.
— Като е така, отнеми му това знаме — изсъска тя. — Но първо ми помогни да снемем доспехите на Уеър.
До нея застана Селена.
— Аз ще ти помогна — рече тя и коленичи до ранения. — Двете заедно ще се справим. — После изгледа Кадар строго. — А сега вървете да свършите вашата си работа и ни оставете ние да вършим своята.
— Слушам, господарке. — Той се поклони галантно. — Ще ми разрешите ли в битките да нося знак за вашето благоразположение?
— Ако сте достатъчно умен, ще се въздържате от всякакви сблъсъци — отвърна Селена. — И така, бъдете разумен. Сигурно този Синан ви уважава и цени доста, щом като си направи труда да прогони Кемал. А сега тръгвайте и разберете дали ще ни помогне да се измъкнем окончателно от Кемал. И да не ми се върнете целият в кръв с молба да се погрижим за вас. Един ранен ни стига.
— Ще сторя и невъзможното, за да ти спестя този труд. — Той се отправи към коня си.
— Ако се наложи, мога да се грижа за всекиго.
Теа не можеше повече да понася този разговор.
— Хайде, помогнете ми най-сетне. Уеър може ида умре, ако продължавате да дърдорите глупости. Кадар, толкова ли малко означава той за теб?
— Той е моя собственост. А собствеността винаги е важна за собственика. — При тези думи Кадар се метна на коня. — Разбира се, че ще сторя всичко, което зависи от мен, за да му спася живота. Не мърдайте оттук, докато не се върна и бъдете много предпазливи. Не бива усилията ми да отидат по дяволите, нали? — Той обърна коня и препусна нагоре по хълма.
Теа не бе в състояние да разбере безгрижието на Кадар.
— Не ми го побира умът — как може да бъде толкова лекомислен.
— Страхува се — обади се Селена с тих глас. — Мисля, че прекалено често е наблюдавал смъртта. Старае се да не показва дълбоката си привързаност към някого, тъй като се бои да не го загуби. Не се тревожи, той ще открие начин да ни помогне.
Но каква полза от помощ, ако Уеър й се изплъзнеше. Не, не биваше да допусне да умре. Защото и тя нямаше да го преживее…
През нощта Уеър не дойде в съзнание.
Теа бе седнала до него и навлажняваше устните и главата му с вода. С помощта на Селена го освободи от доспехите и без тази предпазна обвивка той изглеждаше заплашително уязвим. Вече не бе воин, а само страдащ човек.
На развиделяване малката й сестричка дойде и коленичи до нея.
— Не се подобрява — рече тя, след като хвърли поглед върху бледото лице на Уеър.
— Кой знае? — Теа сама долови отчаянието, скрито в отговора й. — Може сънят да го изцери.
— Може — повтори Селена без надежда в гласа.
— Скоро трябва да дойде в съзнание.
— А ако не се събуди? — попита Селена едва чуто. — Трябва да се примириш с мисълта, че може и да си отиде.
— Не желая да се примирявам с нищо.
— Защото жертва живота си за тебе ли?
— Не си права. Той няма да умре.
Селена млъкна и изгледа сестра си внимателно.
— Каква глупачка съм била — избухна тя внезапно. — Ти през цялото време твърдиш, че го мразиш. А всъщност обичаш този мъж, нали?
— Да. — Колко бе просто най-сетне да признае любовта си, макар че по-рано дори не се бе замисляла по този въпрос.
— Защо тогава ме излъга?
— Не е било лъжа. Самата аз не съм го съзнавала ясно. Вероятно съм се бояла да го обичам. — Тя прокара уморено пръсти през косата си. — А и той нямаше право да ни затвори в Ел Сунан. Мразех го. Бях бясна. — Все още му се гневеше, но това й чувство нямаше никаква стойност пред лицето на смъртта. — Това са неща, които човек не разбира веднага — добави тя.
— Трябвало е да избереш друг човек, комуто да посветиш любовта си — Селена бе раздразнена, цялото й тяло се бе изопнало. — По всичко личи, че лорд Уеър не ти носи щастие.
— Не знам… Просто… всичко стана от само себе си.