— След няколко дни ще бъда наред. Аз съм много жилава.
— Щом това стане, ще разговаряме с Уеър. Без негово разрешение никой не пристъпва в Дундрагон, а още по-малко пък го напуска.
Очите й се разшириха от учудване.
— Това и за теб ли се отнася?
— В Дундрагон владее този закон. Уеър си има причини. Той е голям воин, а воините имат много врагове. Дундрагон трябва да остане твърдина на надеждността и сигурността.
— Напускането ми едва ли ще доведе до падането на крепостта. А освен това той не желае да остана тук.
— Къде е балсамът, за който спомена Ясмин?
— Какво? — Разговорът не течеше в желаното от нея русло. Държането му бе уклончиво и той явно се преструваше на разсеян. Теа посочи към глинено гърненце на масата. — Не искам много от теб, но в тази страна съм чужденка и… сега пък какво си решил да правиш? — Той отвори гърненцето и застана пред нея, загребал на пръстите си мъничко от прозрачния мехлем.
— Ясно какво — рече момъкът и намаза предпазливо носа и страните й. — Не си изгоряла, колкото предполагах. Мисля, че кожата ти дори няма и да се обели. Само след няколко дни всичко ще е отминало.
— Бях покрила цялата си глава с наметката. — Мехлемът бе хладен и я пощипваше приятно. — Първата седмица от пътуването с кервана научих някои неща. Не бях свикнала да стоя дълго под открито небе и изгорях лошо.
— Не те ли предупредиха, че трябва да се пазиш от слънцето? — Кадар отново потопи пръсти в гърненцето. — Например баща ти?
Тя сведе поглед.
— Понякога съм твърдоглава и не се вслушвам в мнението на околните.
Той нагласи главата й встрани и разтри част от мехлема по врата.
— Че си своенравна, се досещам, но не мога да повярвам, че не ще обърнеш внимание на бащин съвет.
Тя навлажни устни с език.
— Промених се, едва след като умря баща ми. Нали знаеш, от скръб човек помъдрява.
— Ах, колко вярно! — Той дръпна завивката встрани. — Раменете ти са изгорели. Сигурно ремъците на коша са смъкнали дрехата надолу. — Разтри леко мястото с мехлем. — А как успя да се измъкнеш от нападателите?
— Бях в самия край на кервана, когато Хасан връхлетя върху ни. Грабнах коша, меха и малко храна и се скрих под една от колите. В настъпилата суматоха ми се удаде да се измъкна.
— Значи не си била… — Кадар се поколеба дали да продължи.
Тя го изгледа учудено. Но внезапно осъзна какво е имал предвид и поклати глава.
— Никой не ме е докосвал — усмихна се тя горчиво. — А и бяха заети с другите жени и никой от тях не ми обърна внимание.
— Имала си голям късмет. Като изключим смъртта на баща ти, разбира се. Каза, че е бил търговец, нали?
— Не.
— Може би се е канел да се поклони на Божи гроб? Или пък е бил воин и е искал да се присъедини към рицарите, защищаващи Светите места от…
— За Бога, Кадар, какви ги вършиш там?
Двамата се обърнаха едновременно — на вратата бе застанал Уеър с мрачно изражение на лицето. Погледът му сочеше ръката на Кадар, която почиваше небрежно върху разголеното рамо на Теа.
Уеър пристъпи в стаята и тръшна вратата зад гърба си.
— Ако желаеш тази жена за себе си, вземи я в своята стая. Не искам прислужниците ми да тичат при мен с крясъци…
— Какво говориш, Уеър, Ясмин не е от тези, дето ще вземат да крещят. Такова държане не би подхождало на достойнството й. — Кадар придърпа подчертано спокойно плата върху рамото на Теа. — Просто лекувах изгарянията на нашата гостенка.
— Свърши ли вече?
Кадар кимна.
— В такъв случай ме почакай в залата. Трябва да си кажем няколко думи с нея.
Кадар се поколеба за миг, след което се обърна към Теа:
— По-късно ще продължим нашия разговор.
Тя не искаше той да напусне стаята. Вярно, че задаваше крайно опасни въпроси, но присъствието на Уеър й бе значително по-неприятно. Той носеше проста тъмносиня туника вместо обичайните си доспехи, но въпреки това широките му плещи и силните, изпъкнали мускули издаваха воина.
Бе привързал отзад пригладената си коса, черна като нощта. Острите, дръзки черти на лицето му наподобяваха обнажен меч. В мига, в който се обърна към нея, тя осъзна, че строгият му поглед е също тъй остър. Както бе седнала на ниското столче, й се стори, че е съвсем мъничка и безпомощна. Затова щом вратата се затвори зад гърба на Кадар, тя се изправи на крака и го погледна.
Без всякакво предисловие той премина в настъпление.
— Не ще търпя опитите ти да съблазниш Кадар. Ти нито ще излагаш тялото си на показ, нито пък ще му се отдадеш. Забранявам ти също да се опитваш да го използваш по някакъв начин. Разбра ли ме?
Теа не можеше да повярва на ушите си.
— Не съм излагала нищо…