Обзе я леден страх. Той не трябваше да умира. Та нали бе сторила и невъзможното, за да задържи живота в него.
Но усилията й са били напразни. Господ го искаше при себе си.
— Не — прошепна Теа и притвори очи. — Моля те, остави ми го. — Защо ли се молеше? Та нали Господ не се вслуша в молбите й, когато майка й умираше? Не бе убедена, че Бог изобщо изслушва молитвите на жените. Вероятно и той като всички мъже смяташе жените на непълноценни същества. Но ако Ашера бе част от Бога, съществуваше някаква незначителна възможност Бог да прояви разбиране и към отчаянието на една жена. Бе длъжна да опита. — Изслушай ме. Този мъж има добро сърце. Той иска да живее. Наистина заслужава да живее. Не те моля да ни помогнеш да се спасим. Ти го остави жив, останалото ще направя аз.
Нима очакваше да се случи нещо? Може би гръмотевица, небесен знак, че молбата й е чута?
Тя се вкопчи в ръката на Уеър. Жив ли бе?
Никакво движение, никакъв признак, че се е събудил.
Теа примига няколко пъти и сълзи опариха очите й. Държеше се наистина глупаво, не биваше да се разочарова. Нали бездруго не вярваше в чудеса? Не, Господ не надаваше ухо на женските молитви!
Час по-късно гребна супа с лъжицата и я пъхна в устата му. Той преглътна.
Отскочи назад, страхувайки се, че й се е привидяло. Сдържа дъха си и отново пъхна лъжицата в устата му. Той глътна и тази хапка.
До този миг се бореше отчаяно срещу плача, но вече не можеше да сдържа сълзите си и те рукнаха по бузите й.
Не, не удари гръм. Просто се случи нещо толкова дребно, нещо, на което почти никой не обръща внимание в ежедневния живот.
И все пак бе чудо.
Глава петнадесета
Малко преди развиделяване Уеър отвори очи.
— Теа? — прошепна той. — В безопасност… ли… си.
— Горе-долу. — Постара се гласът й да прозвучи бодро. След миг ще се разрева, забеляза тя с уплаха и енергично потърси начин да го предотврати. — Обаче без твоя намеса. Първо се хвърляш в най-голямата гмеж, за да те очистят, а после ни задържаш, лежейки дни наред в безсъзнание.
— Трябваше да тръгнете без мен.
— Правилно, така трябваше. — Тя потупа няколко пъти главата му с навлажнена кърпа. — Обаче се оказа, че Кадар държи много на теб и не е в състояние да те зареже.
— Кадар. — Той се опита да си извърти главата и потръпна. — Той къде се нам…
— Не мърдай. Искаш да се повредиш повече, така ли? Затваряй очи и продължавай да спиш. Всичко е наред.
Клепачите му натежаха.
— Аз… не мога нищо друго! Боже мили, ще ми се пръсне главата.
— Това да ти е за урок, друг път да не се втурваш да се биеш и да се излагаш безсмислено на опасност.
— Неблагодарно… женище. Аз не съм се…
Не довършил още изречението, той заспа. Но Теа бе убедена, че ще се събуди отново. Коленичи до него и го загледа сякаш не го е виждала цяла вечност. Страните му бяха добили цвят, а дишането бе станало равномерно.
Тя полегна до него, без да го докосва, но достатъчно близо, за да усети всяко негово движение.
В следващия миг умората надви и нея.
— Къде е Кадар? — попита Уеър.
Теа се отърси от съня и се опря на лакът.
Гласът бе по-укрепнал, а очите му я следяха светли и ясни. Заля я радост, която прогони и последните остатъци от сънливост.
— О, вече си много по-добре. Веднага ще ти донеса нещо за ядене.
— Ето малко чорба с горски треви. — Селена изникна до тях и им подаде една паница. — Помислих си, че и двамата няма да се събудите никога. — Изгледа Уеър изпитателно. — Сега вече и аз съм убедена, че ще оживеете.
— Въодушевлението ти ми действа ободряващо — рече Уеър.
— Вие ни измамихте. А аз не съм като Теа и не прощавам тъй лесно. — Тя се извъртя на пети.
— Какви очарователни сестрички! — Лицето на Уеър се изкриви в гримаса. — По-злопаметно същество от теб не съм срещал.
— Правилно. Никога няма да ти простя, че ме закара в Ел Сунан. А сега отваряй уста.
— Мога да се храня и сам.
— Отваряй устата!
Той се подчини с нежелание.
— Заприличал съм на сукалче.
Теа отново напъха една лъжица в устата му.
— Трябва да се храниш, за да възстановиш силите си. Да не мислиш, че ми е приятно? — Всъщност изобщо не й бе неприятно. Той се завърна при нея и сега вече приемаше всичко спокойно и хладнокръвно.
— Къде е Кадар?
Не можеше повече да отбягва отговора на този въпрос.
— Качи се на коня и отиде да търси помощ от Синан.