Да, наистина се боеше, че го обича прекомерно. Боеше се да не му даде всичко и от нея самата да не остане нищо.
— Ако си мислиш, че се страхувам от теб — започна тя неуверено, — значи все още не си напълно на себе си. Аз не се…
— Моля те, замълчи! — Той докосна нежно клепачите й с пръсти.
Тя не желаеше той да долови това нещо. Все още не. Бе длъжна първо да се увери в собствените си чувства и едва по-късно да го допусне до себе си.
Тя отговори нетърпеливо:
— Ако не беше заговорил и не беше смутил съня ми, нямаше да ти се налага да изслушваш моите тиради. — Долови за миг погледа му, отправен към лицето й, след което той отново полегна назад.
— Ти защо легна до мен?
— За да те стопля. Не бива да се простудяваш. Но ако поискаш, мога и да си ида.
— Не, остани. — После повтори тихо: — Остани, Теа.
Уеър се изправи на седлото.
— Подай ми шлема.
Теа поклати глава.
— Твърде тежък е. Металът не бива да притиска раненото място.
— Значи си съгласна някой от хората на Синан да ми разцепи главата, така ли? Подай ми шлема!
Теа не се повлия от думите му.
— Селена, доведи нашите коне.
Той вдигна ръка в израз на несъгласие.
— Оставате тук и чакате докато се завърна.
— Тръгваме с теб към Майсеф. — Селена се приближи с конете и Теа се метна върху седлото. — Няма да променя намеренията си и затова по-добре замълчи и си пести силите. Може да ти потрябват, ако се наложи да ни защищаваш.
Тя пое първа с коня си нагоре по пътя.
— Няма цял живот да бъда толкова слаб — извика той гневно подире й. — Сега засега можеш да се наслаждаваш на състоянието ми, обаче един ден…
Не можеше да става и дума за наслаждение, тя просто се възползваше от безсилието му. Вярно, че върху седлото той изглеждаше здрав и силен, но впечатлението бе измамно. Не желаеше да го пуска сам в крепостта, където дебнеха непонятни опасности.
— Който си признава слабостта, той съумява и да се предпази. Но тъй като не забелязвам у теб подобни признаци, налага се аз да поема тази задача. — Погледна бегло през рамо и се увери, че Селена е на достатъчно голямо разстояние от тях. — Мисля, че в Майсеф ще се чувстваме точно толкова сигурни, колкото през последните дни, докато очаквахме Кадар. И все пак искам да ми обещаеш нещо. — Тя спря за миг. — Ако си изправен пред избор, настоявам да спасиш живота на Селена.
— Вместо твоя ли? — Той поклати глава. — Не мога да обещая подобно нещо.
— Длъжен си. Селена няма нищо общо с всичко това. Ние я въвлякохме в нашия опасен живот, и то без да й дадем право на избор. — Теа навлажни устните си. — Трябва да я пазим. Не разбираш ли, другояче няма да е честно.
— Не ме интересува дали е честно или не. Аз такива обещания не давам. — Погледна я право в очите. — Знаеш, че не мога.
Тъмнина и огън, сияние на факли, разкриващи тайните на неизвестността. Близост, обвързаност, двама в едно.
Дълбоко развълнувана, тя замачка юздата с ръце.
— Не е честно — продължи да настоява.
— Кога е имало нещо честно в тази история? — Той се усмихна горчиво. — Ще се опитам да запазя живота и на двете, но недей да очакваш от мен, че ще те оставя да загинеш, за да живее друга. — Той препусна с коня си и я задмина. — Но дотам няма да се стигне.
— Ах, както виждам, следвате нарежданията ми както винаги точно — достигна до тях нечий глас.
Теа погледна нагоре по пътя.
— Кадар!
Той зацъка неодобрително с език и подкара коня си към тях.
— Не ви ли казах да не мърдате от мястото си, докато не се върна, а? И ей на, виждате каква стана тя… тръгнали сте на път, готови да се напъхате в пещерата на Синан. — Спря поглед върху Уеър. — Колко хубаво, че си оздравял. Предполагам, че ти си настоял да тръгнете, нали? Само и само да се избавиш от задълженията си спрямо мен, си се разбързал да ме спасяваш от Синан. Да, но така лесно няма да се измъкнеш, обещавам ти. Опасявам се, че ще ти се наложи още известно време да останеш моя собственост.
— Е, все някак ще го понеса — отвърна Уеър рязко. — Ти как си? Всичко наред ли е?
— Чувствам се великолепно… що се отнася до облеклото и храната. Духът ми обаче линее. Синан е въплъщение на разума, лишен от душа, и този факт ме парализира. — Погледът му се плъзна покрай тях и се спря на Селена. — Аз обаче бях внимателен с него, тъй като реших, че не е красиво да се върна при теб целият облян в кръв и да ти създавам излишна работа.
— И това е нещо — отвърна тя равнодушно.
— Но се наложи да вложа цялото си красноречие, за да го предумам поканата му да се разпростре и върху теб. Той просто не може да си представи, че е възможно да изпита удоволствие от общуването с една тъй млада дама. — При тези думи Кадар обърна коня си. — Макар че като накара хората на Кемал да си оберат крушите, сигурно е поразсеял налегналата го скука. Може би се надява, че като те сплаши, ще изпита подобно удоволствие.