— Кемал ли? — попита Теа. — Какво става с него?
— Разположил се е в предпланините и се старае да разпали бойния дух на бойците си. За да ви видят сметката, разбира се. Задачата му обаче не е от лесните, тъй като всяка нощ откриват някой от тези клетници мъртъв — с шия, разрязана от едното ухо до другото.
— Ти ли му предложи това разрешение? — попита Уеър.
— Е, отровата е нещо твърде изискано и според мен не подхожда на обстановката. — При тези думи той се взря в Теа. — Разбира се, Кемал можеше много по-лесно да бъде прогонен, ако не хранеше такова огромно доверие в любимото си знаме. Може пък дори и да успее да насъска за втори път верните си люде върху ни.
— Предложението наистина ли е твое? — попита внезапно Селена. Кадар посрещна погледа й с най-невинното си изражение.
— Не ми приписвай разни неща, моля. — После смени темата. — Синан не бива в никакъв случай да научи за значимостта, която Кемал придава на знамето. И когато се изправите пред него, ще склоните глава и ще се обаждате едва когато той ви даде думата. Възможно е самият той да не ви обърне внимание. Защото за него жените стоят само една степен по-високо от добитъка, а и не искам да ми съсипете усилията, които съм положил.
— Няма да склоня глава, но и не изпитвам никакво желание да разговарям с него — обади се Селена. — Освен това повечето мъже така и така гледат на жените като на животни, създадени единствено, за да бъдат използвани от тях.
— Хм, предполагам, че Синан се различава от всички хора, които си срещала досега — промърмори Кадар.
Младежът се бе променил, забеляза неочаквано Теа. Външността му си бе същата, но под нея се таеше… празнота. Не, не бе празнота, по-скоро нещо тъмно, мрачно. Да, точно така. Бе убедена в правдивостта на наблюдението си.
Очевидно и Селена долавяше нещо подобно. Сестра й наблюдаваше Кадар с присвити очи — в погледа й се четеше антипатия.
Каква ти антипатия? Глупости. Та това бе Кадар, техният приятел. Нямаше от какво да се притесняват.
„Няма от какво да се притесняваме.“ Теа си повтаряше тези думи наум без прекъсване, докато преминаваха покрай стражите на недружелюбната крепост Майсеф. Под безизразните погледи на облечените в бяло последователи на стареца те се спряха пред семплата сграда на замъка, който стърчеше мрачен и сив в сиянието на късното следобедно слънце.
Вътрешността бе не по-малко негостоприемна, а коридорите студени, независимо, че денят бе топъл. Само си въобразявам, си каза Теа, когато пристъпиха във високата зала със сводест таван и закрачиха към другия край на помещението, където, седнал царствено на стол с висока облегалка, ги очакваше старецът в широките си, надиплени одежди.
Могъщество!
Теа едва успя да остане на място и да не отстъпи крачка назад при вида на Синан.
Очакваше да срещне злото, но не и подобно чувство на студена, непонятна за нормалния човек овладяност. Наричаха го Стареца от планината, но независимо от множеството бръчки лицето му, то по странен начин бе лишено от възраст. От тъмните му очи струеше фанатизъм, който сякаш представляваше нещо отделно от него, нещо, което съществуваше само по себе си. Теа си отдъхна с облекчение в мига, в който той премести погледа си от нея върху Уеър.
— А, ето те пак тук — обърна се той към рицаря с равен глас. — Кадар твърди, че си голям воин, но лично аз храня големи съмнения по този въпрос. Колчем се появиш в моите планини, все ранен те виждам. Ако някой от верните ми хора се държеше толкова глупашки, щях начаса да се освободя от него.
— Човек не може да надвие такава превъзхождаща го сила.
— Само некадърниците се спускат като слепци напред и позволяват да ги обградят, както ми бе съобщено. Трябвало е да се примириш със смъртта на жените.
— Както вече ти казах, той иска по-нататък да ги продаде с печалба — побърза да вметне Кадар.
— Знам, че ми каза, обаче лъжеш — почти толкова добре, колкото и аз. Има много неща, които вършиш добре, Кадар. — Едва доловимата ледена усмивка на този човек подчертаваше още повече впечатлението за неограничена власт, което излъчваше.
Но Кадар сякаш не усещаше този студ.
— Имал съм добри учители.
— На много хора липсват талант и хладнокръвие. Те се боят от тъмата, ти обаче си я прегърнал. — Равнодушният поглед на Синан се премести отново върху Уеър. — На онзи там тъмнината не му допада. Живял е в сянката, но все още не може да се справи с мрака. Изобщо не разбирам как можеш да общуваш с такива хора.