— Живот — възкликна той разгорещено.
— А там кой ще ми купува коприните?
— Това не ме засяга. — Той смръщи чело. — Е, всъщност ме засяга, но за мен твоят живот е по-важен от работата ти.
— Защо точно тази мразовита Шотландия? Защо не ме изпратиш в цивилизован Китай? Там за пръв път са произвели коприна.
— Не познавам тази страна.
— Какво значение има това?
Той не отговори веднага, но после поясни:
— Когато си мисля за теб, си те представям в родината ми. Мисля, че… няма да е зле.
Тя почувства някакво разтапяне в душата си, но рече рязко:
— Много себично разсъждаваш.
— Знам. — Погледът му се премести върху пламъка на свещта. — Но ако отидеш в Шотландия, мога да кажа на Кадар кои са сигурните места там и къде ще ви грози опасност. Разбира се, би било чудесно да купиш бившите земи на баща ми, но вероятно този замисъл ще се окаже твърде рискован. Не бива в никакъв случай да те свързват с мен.
— Значи не мислиш да тръгнеш с нас, така ли? — попита тя, макар и да бе наясно какъв отговор ще чуе.
Той поклати глава.
— Може би ще успея да се добера до Рим. Ваден е живял там известно време, описа ми Рим като гигантски град, в който лесно можеш да прикриеш следите си. — Устните му потръпнаха. — А и на тамплиерите никога не ще им дойде наум, че съм се установил точно пред вратите на папата.
— Да, там ти ще се наслаждаваш на всички блага на цивилизацията, а ние през това време ще зъзнем из шотландските планини, нали? — Тя поклати глава. — Мисля, че няма да се съглася.
— Трябва! — Той я погледна. — Нима не разбираш? Как да ти обясня, че над главите ни е надвиснала съвсем истинска опасност.
— Известно ми е. Само че не ми допада замисълът ти.
— Не можеш да идеш в Дамаск.
— И в Рим също ли не мога?
— Не.
— Какво ме очаква в този град?
Той не отговори.
— За мен, значи, Рим е опасен, а за теб не. Сам виждаш, че замисълът ти куца.
— Всичко си му е наред на моя план. А ти ще заминеш за Шотландия, дори ако трябва да те напъхам в някой сандък и да те захвърля при останалите товари.
— Виж, аз най-охотно ще ида в Шотландия. — Съзнателно удължи мълчанието си. — Разбира се, ако дойдеш и ти.
— Знаеш, че е изключено — скастри я той.
— Така или иначе, без теб не тръгвам на път. Ти решаваш.
— Те не ще спрат да ме издирват. Не можем да останем заедно.
— Защото се опасяваш, че ще заловят и мен заедно с теб, нали? Аз мисля обаче, че сме по-умни от тях и ще съумеем да изживеем пълноценно живота си на някое закътано местенце.
— От все сърце се надявам да ти се случи точно това. Кадар ще се погрижи да не ти липсват средства и възможности да…
— Само ако сме заедно. — Теа се изправи тръгна към него. — Или ще вървим заедно в този живот, или никак. — Света Дева Марийо, каква мъка се изписа по лицето му. Защо този твърдоглав човек не проявеше поне мъничко разум? — Защото не искам да живея без теб.
В усмивката му се прокрадна горчилка.
— Не очаквах, че… неведнъж си ме уверявала, че няма никога да ми простиш. Много великодушно от твоя страна, щом…
— Не съм великодушна и никога не ще ти простя онази измама. — Тя се съсредоточи. — Бъди сигурен, че в оставащите пред нас години неведнъж ще ми плащаш за стореното. Винаги щом пожелая нещо, което ти сметнеш за неразумно, аз ще ти напомням за твоето деяние. — Тя пристъпи напред и положи глава на гърдите му — през плата на дрехата можеше да долови биенето на сърцето му. Колко странно, собствените й страхове винаги се разлетяваха, когато се бореше с неговите. — А първото, което желая, е да ме вземеш за съпруга — прошепна тя.
Мускулите му се напрегнаха.
— Да се оженя за теб? Нали знаеш, че не мога?
— Омръзнало ми е твоето вечно „не мога“. Не можеш да отпътуваш за Шотландия, не можеш да се ожениш за мен. — Тя се сгуши в него. Със същия успех мога да се притискам и в някой пън, помисли си тя. — И двете неща ще станат. Тъй като аз го искам.
— Защо? — попита той грубо. — Толкова ли малко цениш живота си, че държиш да го пропилееш покрай моя?
— О, не. Животът ми притежава голяма стойност и с всеки изминал ден се обогатява все повече. Наистина ти се чудя, как така постоянно се стремиш да ми го вгорчаваш.
— Не бива да ме докосваш — изрече той с предрезгавял глас.
— Трябва да те докосвам. Умът ти може и да не действа винаги правилно, но тялото ти винаги е готово. — Тя прокара устни по рамото му. — А когато поемем към Шотландия, искам да нося вече плод в утробата си.
— Не!
Тя отметна глава назад.
— Ще се омъжа за теб и ще родя дете от теб. Кълна ти се. Няма никакъв смисъл да ми се противопоставяш. Този път аз съм на ход.