— Пратила си да го повикат, когато си била в коритото.
— Беше недоразумение. Не съм искала… седях във ваната и…
— Да, като Батсеба, която се къпе на покрива.
— Не е имало нищо подобно.
— А какво е имало тогава? — Рицарят пристъпи към нея, а погледът му сякаш се канеше да я прониже. — Ти си жена, сама си, нуждаеш се от закрила и помощ. И за да постигнеш целите си, се опита да се напъхаш в леглото на Кадар. Съблазънта е чисто женска черта.
Омръзна й да слуша грубите му, несправедливи обвинения.
— Да, но не и моя — извика тя, пламнала от гняв.
— Защо тогава си пратила да го извикат?
— Вярно е, че се нуждаех от неговата помощ, но…
Уеър се отправи към вратата.
— Ако Кадар те пожелае, откажи му. В противен случай ще си имаш работа с мен.
Този деспот се държеше с нея като със скимтящо псе, което се гали о краката му. Не, той не биваше да си тръгва току-така.
Теа притича бързо до вратата и му препречи пътя.
— Дръпни се!
— Вие, вие не сте нито справедлив, нито добър човек. — Цялата се тресеше от гняв, докато произнасяше тези думи. — Първо казвате на Кадар да ме вземе в стаята си, след което ми нареждате да го отхвърля, понеже се боите от неговото неодобрение.
— Махни се от пътя ми!
— Да, точно така е. Страхувате се, че можете да го загубите, защото той явно е единственият, който може да понесе за свой спътник един тъй брутален, безогледен и себичен човек като вас. Не казвам за свой „приятел“, тъй като какъв ли приятел можете да бъдете вие изобщо. Вие сте властен, самомнителен, студенокръ…
— Млъквай!
— Аха, значи аз да слушам как ме ругаете и да си мълча, така ли? Тиранин такъв, грубиян…
Без да каже нито дума, той просто дръпна завивката от тялото й.
Тя се вторачи ужасена в него.
Той задиша тежко, гръдният му кош се надигаше и спадаше на тласъци, а погледът му се плъзна от пламналото й лице към голите й крака, спирайки се по-продължително на триъгълника, очертаващ нейната женственост.
— Права си, аз мога да поставям своите изисквания, затова по този въпрос желая да ми се подчиняват. Кадар не ще вземе моите жени в леглото си, защото според самия него такова едно действие би било лишено от финес. — Ръцете му се сключиха около кръста й. — Ето защо — отблъсни го! Защото в противен случай ще намеря начин да му запуша муцуната.
Задъхана, тя не бе в състояние да произнесе и дума. В мига, в който той докосна голата й плът, Теа усети мазолите по топлите му ръце. Не я държеше грубо, но въпреки това й се стори, че я жигосват, че пръстите му се запечатват върху плътта й завинаги.
Сякаш без всякакво усилие той я пусна, отделяйки я от себе си.
— Излъгахте ме — прошепна тя. — Казахте, че съм на сигурно място.
— Да, но аз съм брутален тиранин. А на такива негодници не бива да се вярва, нали? — В усмивката му проблесна горчивина.
Вратата се хлопна зад гърба му. Теа се свлече по стената. Трепереше цялата. През живота си не бе изпитвала такова остро чувство на безпомощност. Със своето докосване той сякаш я обсеби. Робство. Нищо друго, освен робство.
Стомахът й се сви при мисълта, че дори и в дома на Николас не се бе чувствала до такава степен затворничка. Това не биваше да се повтаря. Никога вече.
Но положението й не бе за завиждане. Неприязънта на Ясмин можеше да доведе до нова атака, до нов сблъсък с Уеър. А той не се шегуваше. Достатъчен бе един негов изблик на гняв и тя щеше да се озове в редицата на жените, засищащи похотта му. Мисъл, която не бе в състояние да понесе.
Само че в живота ставаше точно така! В дома на Николас често бе наблюдавала мъже и жени да се сношават, както брутално, така и нежно. Всичко това едва ли бе приятно, но поне нямаше да я убие. Единственото, което можеше да я унищожи истински, бе да загуби онова, което притежава, случеше ли се нещо подобно, Селена оставаше на произвола на съдбата. Не биваше в никакъв случай да остава в тази крепост, не биваше да загуби достойнството си и да се превърне в играчка на нечии прищевки.
Никой не влиза в Дундрагон и не го напуска без съгласието му.
Да, но тя бе длъжна незабавно да се махне от това място! Не можеше да чака повече и да залага на помощта на Кадар.
На първо време обаче се налагаше внимателно да обмисли бягството си. Когато напусна Константинопол, бе взела достатъчно храна и вода със себе си, но нападението на Хасан, както и безкрайното скитане из пустинята, сложиха край на надеждите й.
Реши изобщо да не се навежда за тънката завивка, захвърлена на пода от Уеър. Ясмин бе отнесла изпокъсаната й рокля, но вероятно скоро щеше да донесе друга. Събра сили, прекоси цялото помещение и се домъкна до коша си. Строполи се върху леглото и предпазливо отвори капака. От гърдите и се изтръгна вик: