Замаяна, тя се взря в мястото на съединението и наново я обзе вълна от тъмна възбуда. Сякаш не бе възможно да го поеме повече, но все пак го стори. Отново и все по-дълбоко.
Напрежението нарасна до непоносими висини — тя прехапа долната си устна и сподави стенанието си.
Ръцете му бяха върху й и я галеха.
Тя се изпъна нагоре, гореща струя прониза тялото й. Задъхана, впи нокти в раменете му.
— Уеър, нещо…
— Да. — Зъбите му се оголиха в разкривена усмивка. — Твърде… дълго. Боли! Не може да бъде… — Дълбок стон се изтръгна от гърдите му в мига, в който нахлу в нея за последен път.
Заедно с освобождението той се срути върху й. Сърцето му биеше буйно и тя го долови ясно със слуха си.
— Аз не исках… — Думите му достигаха до нея на пресекулки. — Виждаш какво… представлявам. Дори и в любовта не мога да бъда нежен. Замалко щях да те разкъсам.
Тя отговори, все още останала без дъх:
— Изглежда все още съм цяла. — Устните й се плъзнаха по страната му. — Но това положение на тялото… не ми е познато. Вярно, че не ми пречи, когато…
— Не съм искал да ти причиня болка. Мисля, че не… — Той се претърколи встрани и я прегърна. — Искам да взема всичко от теб!
— Не си ми причинил болка. Не си спомням да съм се оплаквала. — И наистина, нямаше никакви ясни спомени от миговете на страстта, която ги бе завладяла. — Ти ме дари точно с онова, от което имах нужда.
— И то твърде много. — Той я погали под кръста. — Истинско чудо ще е, ако днес не си заченала.
— Не, ще бъде истинско чудо, ако съм заченала. Защото детето е дар. — Тя се усмихна. — Ти беше наистина прекрасен. Но си мисля, че скоро отново ще сторим същото. Нещата се нареждат чудесно — докато чакаме Кадар да прокара път за нас. Много ми липсваше.
Той се разсмя.
— За мен ще бъде удоволствие. Приятно ми е също, че желаеш не само семето ми.
— Всъщност не беше необходимо детето да се появи толкова скоро, но ти си такъв инат. Длъжна съм да те привържа по всякакъв начин към себе си, тъй като иначе отново ще те нападнат различни скрупули. А аз искам някой неща да се случат.
— Да се оженим и да заченеш от мен, така ли?
— И много, много години да живеем заедно.
— Години… — повтори той тъжно. — Изглеждаш толкова сигурна. Аз не вярвам, мога единствено да се надявам.
— Поне се надяваш! А аз бях започнала да се страхувам, че завинаги си се загубил в мрака. Нещо, което ми се стори твърде скучновато!
Развиделяваше се, когато Кадар се завърна в стаята си. Селена го наблюдаваше как се плъзна като сянка към своя ъгъл и се ядоса, че изпитва такова облекчение. Защо той не чу молбите й.
— Хайде, започвай — обади се Кадар от постелята си. — Защото в противен случай ще се пръснеш на хиляди парченца от любопитство.
— Двама ли?
— Двама.
— В такъв случай не заслужавате да живеете.
— На този свят не всеки си получава заслуженото. — Той се обърна на другата страна и придърпа завивката си. — Остави ме да поспя, ако си свършила вече.
— Свърших. — Настъпи мълчание, но след малко тя пак се обади:
— Ако хората на Кемал имаха възможност, щяха да ни съсекат, нали? Те замалко не убиха лорд Уеър.
— Да, така е.
— Щеше да настъпи голяма трагедия.
— Тъкмо по тази причина не се чувствам виновен.
— Не ти вярвам.
— Грешиш. В мига, в който човек реши да убие, той не изпитва нищо особено. Аз съм обучен отлично.
Внезапно тя сякаш съзря около него особен ореол на отнесена, замечтана непоколебимост, която я изплаши.
— От кого, от този зъл старец ли? Та вие не сте като него?
— Да, но той си мисли така. Сега обаче искам да престанем с разговорите. Как мислиш, дали ще можеш да обуздаеш езика си и да заспиш отново?
Гласът му излъчваше неизказана умора, но по неизвестни причини именно неговото състояние я изпълни с ярост.
— Няма да спите!
— Разбира се, че ще спя.
Увереността му засили още повече нейното ожесточение. Тя седна в леглото си и запали свещта на масата до себе си. Кадар обърна лице към нея и я погледна.
— Духни свещта.
Пламъчето се отразяваше в тъмните му очи, но в тях отсъстваше всякаква топлина — студеният им блясък напомняше стареца.
Зашеметена от видяното, Селена впери поглед в него — сякаш меч прониза тялото й. Обзе я панически страх.