— Това е целият ми запас от нежности, до завръщането си други няма и да чуеш от мен. — Тя се опита да се успокои. — И за последен път ти разрешавам да ме отстраниш от твоите дела. Следващия път, когато тръгнеш на бой, идвам с теб.
— Ако някога стигнем до Шотландия — започна той и докосна бузата й с устни. — Та ако отидем там, ти обещавам да се захвана с везмо, а ти ще повоюваш. Ето, аз се шегувам, а ти дори и не благоволяваш да се усмихнеш.
— Няма нищо смешно. — Тя го изгледа, възмутена, че толкова охотно я напуска. — Харесва ти, нали? Искаш вече да тръгваш?
— Какво да ти кажа? Аз съм си такъв, какъвто съм. Потиска ме това безсилие и се радвам, че мога да предприема нещо полезно. — Той се обърна. — Хайде, Кадар, трябва да проверим дали конят е отпочинал достатъчно.
— Когато стигнеш лагера, можеш да го смениш с друг. — Кадар изгледа Теа изпитателно, след което се изправи и последва Уеър.
Уеър бе забравил вече за нейното съществуване. Не, това всъщност не бе точната дума. Просто в този миг мисълта му занимаваха по-важни неща. През нощта тя държеше властта в свои ръце, сега обаче той владееше положението.
Тя едва ли желаеше отношенията им да се развиват по друг начин. Държеше да има до себе си силен мъж, който да не позволява да го ръководят.
Е, може би й се искаше той понякога да й разрешава да го направлява. Просто така, за разнообразие.
Главното обаче бе да не се излага на опасност и да не предизвиква в нея чувството, че е безпомощна и пренебрегната.
Но тя всъщност не бе безпомощна и нямаше да се задоволи с подобно жалко сбогуване. Отметна завивката от себе си и пристъпи към масичката за миене. После щеше да се облече и, преди той да напусне Майсеф, щеше да му се порадва още малко в конюшнята.
— Ако не се върна, ще заведеш Теа и Селена в Дамаск и ще уредиш да заминат за Шотландия. Разчитам на изобретателността ти. — Уеър затегна колана на седлото още по-здраво. — И не обръщай внимание на протестите им. Там ще бъдат на сигурно място.
— Не е проста работа да не обръщаш внимание, когато Теа недоволства. — Той загледа Уеър, който в този момент закрепваше меха за водата и провизиите за седлото. — Много ме учуди например желанието й да тръгне с теб. Селена ще се окаже права, че Теа се е превърнала в робиня на твоя чар.
Уеър трепна.
— Не ми говори за робство. Опасявам се, че през остатъка от живота си ще се наложи да си плащам за Ел Сунан. — Той отстъпи от коня. — Как ще отклониш вниманието на Кемал?
— В лагера ще са нащрек и сигурно няма да свърша нищо сам. Разчитам обаче на страха. — Той се усмихна. — Страхът понякога е много действено оръжие. Синан го използва като отрова.
Уеър го погледна изпитателно.
— Миналата нощ чухме стъпки. На Теа казах, че сигурно е някой от стражите, но аз познавам твоя ритъм. Вмъкнал си се тайно в лагера на Кемал, нали?
— Какви ги приказваш?
— Искам да ми обещаеш, че не ще повториш набезите си, докато ме няма. Опасността е твърде голяма.
— Всеки следващ път тя намалява.
— Все пак не си в състояние да очистиш всички, нали?
Момъкът вдигна равнодушно рамене.
— Няма дати обещавам нищо. Знаеш, че ще се погрижа за нашата охрана. — Лицето му се разкриви в гримаса. — Дори и с действията си да наруша обета, който дадох на Селена.
Споменаваше момичето за втори път.
— Какво общо има Селена с всичко това? Та тя е само едно дете.
Кадар се изсмя шумно.
— Да, дете, което направо ме обсеби. А аз по-добре от теб знам каква отговорност е това.
— Да не ти е спасила живота?
— Не, нещо още по-ценно. — Погледът на Кадар се плъзна покрай рамото на Уеър. — Ето я и Теа, която желае да ти пожелае щастливо пътуване. Ще ви оставя сами. Трябва да подготвим някои неща във връзка с „отклоняването на вниманието“.
Уеър се обърна и погледът му се спря на приближаващата се Теа — храбра, красива, целеустремена.
— Отивам при нея да се сбогуваме.
— Побързай, тя не е от търпеливите.
Глава седемнадесета
Беше почти полунощ, когато Кадар пристигна с коня си в двора.
Теа отчаяно се опита да отгатне нещо по лицето му, но тъмнината й попречи.
— Успя ли да премине?
Той кимна, а на нея й се разтрепериха коленете от вълнение.
Веждата му се изви нагоре.
— Ти нещо друго ли си очаквала?
— Сигурен ли си, че се е измъкнал?
— Уверявам те, промъкна се незабелязан покрай тях. Бяха доста изплашени от барабаните. — Той скочи на земята. — Да беше видяла как Кемал се щураше насам-натам и им крещеше да не се плашат.