— Важното е, че Уеър се е измъкнал.
— Да. Разреши ми да те изпроводя до покоите ти. Не бива да стоиш тук. Нали ти казах, че не е безопасно да се разхождаш из крепостта. — Той пое ръката й и я въведе във вътрешността. — Вярвай ми, Кемал не може да му стори нищо.
— Прави ми впечатление, че не споменаваш името на Ваден.
— От Ваден нямаше ни следа. Възможно е да е загинал при Акко.
Теа не можеше да повярва, че Ваден вече не представлява заплаха. От твърде дълго време той се бе сраснал с живота на Уеър.
— Никак не ми се вярва.
— Не се тревожи за неща, които не си в състояние да промениш. Рано или късно Уеър ще трябва да се изправи пред Ваден.
И този момент щеше да настъпи по-рано, защото тя бе създала знамето. Случайната прилика на герба с лъвския трон вече не бе от значение. Последствията си оставаха едни и същи.
— Вината е моя.
— Глупости. Говориш смехории. Тамплиерите са осъдили Уеър на смърт далеч преди ти изобщо да се появиш в живота му.
— Да, но знамето ги подсети, че отстраняването му вече не търпи отлагане — отвърна тя, изпълнена с горест. — Не можеш да отречеш този факт, нали?
— Не, знамето наистина разбуди гнездото на осите.
— И докато то съществува, не ще се промени нищо. — Кемал щеше замалко да убие Уеър. Той нямаше да го дебне в предпланините, ако не бе твърдо убеден в магическата сила на знамето. — Знамето трябва да се унищожи.
Кадар поклати глава.
— Освен ако не го изгориш пред очите на Кемал и на тамплиерите, разбира се. Ако то само изчезне, те ще решат, че си го скрила някъде. В такъв случай то ще се превърне в легенда и ще разпали апетитите на мнозина.
Не бе помисляла за подобна възможност, установи тя с болка.
— Трябва да съществува някакво разрешение. Когато напуснем тази страна, ще престанем да се боим от Кемал, нали? А пък тамплиерите може и да се откажат от преследването, ако им изпратя знамето, за да си го унищожат сами.
— Все пак нека ти напомня, че не можеш да унищожиш нещо, което вече не притежаваш.
— Значи трябва да си го върна. Не мога да понеса мисълта, че с помощта на знамето нараства и заплахата за живота на Уеър.
— Да разбирам ли, че ми се възлага задачата да върна знамето обратно? — Кадар поклати глава. — Да не мислиш, че не съм обмислял този въпрос — да открадна знамето и по този начин да спукам празния мехур на Кемаловата храброст? Знамето се пази в ракла, скрита в шатрата на Кемал, а тя пък се охранява най-зорко. Налага се да почакаш, докато се завърне Уеър с неговите войници.
— Уеър няма да излезе на битка срещу Кемал, докато този пряпорец е в негово владение. — Тези думи се изтръгнаха от устните й неволно и без предварително да ги е обмисляла.
— А, разбирам. — Кадар се усмихна. — Значи и ти смяташ, че знамето упражнява някаква власт, така ли?
— Не съм казала подобно нещо. Разбира се, всичко това е някаква шарлатания. Все пак аз съм го създала и трябва да знам най-добре, нали? Само че, за съжаление… — Тя спря за миг, забелязвайки колко неуверено звучат думите й. — Кемал се бие по-сърцато, притежавайки подобен символ. Няма да поемам този риск.
— Аз също не възнамерявам да поема риска да си загубя главата заради парче коприна, а с това и да ви оставя без защита. Ще изчакаме завръщането на Уеър.
— Не те моля да го вземеш. Знамето си е моя работа. Може да ми потрябва помощта ти, но аз ще съм тази, която ще иде при Кемал.
Кадар въздъхна ужасен.
— Случи ли се подобно нещо, Уеър направо ще ми пререже гръкляна, вместо да остави това на Кемал. Как точно смяташ да постъпиш? Ще се изправиш пред него и ще си поискаш знамето обратно, така ли?
— Не ми се подигравай. — Теа помълча известно време, след което изрече с нежелание: — Щом като Кемал трябва да умре, нека да е от моята ръка.
— Лесно е да се каже, но е малко трудно да се изпълни. Този, който отнеме чужд живот, преди всичко унижава сам себе си.
Тя го удостои с хладен поглед.
— Ти си убивал неведнъж, обаче не ми изглеждаш никак унизен.
— Дължи се на моята изключителност. — При тези думи Кадар буквално се разтанцува пред нея. — Само че ти не можеш и да си представиш униженията, които е трябвало да претърпя, за да достигна днешните висоти.
Тя не обърна внимание на насмешливия му тон.
— Трябва да попреча на Кемал да се изправи срещу Уеър.
— Уеър може да смачка Кемал без никаква трудност. Ако не се чувстваше слаб и ако бе по-предпазлив, Кемал никога нямаше да го рани. — Кадар заоглежда изпитателно изражението на лицето й. — Страхуваш се не толкова от Кемал, колкото от знамето, нали?
— Казах ти вече, то не притежава някаква сила. — Стигнаха пред стаята й и тя разтвори бързо вратата.