— Ще научиш ли веднага, когато Уеър се върне?
Той кимна.
— Синан знае винаги всичко… дори коя камила в Дамаск кога е кихнала.
— А ти ще се промъкнеш незабелязано в лагера на Кемал и ще помогнеш на Уеър! А освен това ще дойда и аз. Малко преди атаката на Уеър ще настъпи и най-подходящият миг да се вмъкнем в шатрата на Кемал. Когато в лагера прозвучи сигнал за тревога, вниманието на стражите пред шатрата ще се раздвои.
— Да, а Кемал ще се събуди и ще посегне към меча си… както и към знамето — вметна Кадар. — Замисълът ти не е добър. По-добре първо Уеър да победи Кемал, а после без особени усилия ще…
— Съобщи ми, моля те, когато се върне Уеър — прекъсна го Теа. Решението й бе категорично. — Аз ще чакам.
— Не се и съмнявам. — Кадар изпъна тяло с въздишка. — Ще ида при Селена да й кажа, че всичко е минало добре. Ще вечеряш ли заедно с нас?
Теа кимна нетърпеливо. Не желаеше да остава сама.
В стаята й я посрещна зейнала празнота. Уеър си бе отишъл.
Усети как в нея пропълзява панически страх и бавно се свлече покрай стената. Трябваше да овладее страха. Уеър щеше непременно да се завърне. Бог едва ли щеше да позволи да преодолее всички досегашни изпитания, ако искаше да ги раздели. Той, който върна живота на Уеър, нямаше да позволи да загине тъкмо сега. Бог нямаше да позволи да се случи нещо толкова безсмислено.
Трябваше да си намери някакво занимание. Отправи се с бързи крачки към умивалнята и наля вода от стомната в легена. Но с какво да се поразсее? Нямаше с какво да бродира, а и Кадар й каза да не се разхожда насам-натам — бе по-зле дори и от Ел Сунан. Трябваше да върши нещо. Вероятно през по-голямата част от времето щеше да следи Кадар, нещо, което сигурно възнамеряваше да стори и Селена. Бе наясно, че той няма да й съобщи за завръщането на Уеър, защото както всички мъже, така и Кадар поставяше ролята си на закрилник над истински честните отношения. За съжаление той не бе в състояние да разбере, че тя никога няма да допусне Уеър да влезе в тази битка вместо нея.
Боже милостиви, внезапно й се прииска това наистина да стане. Буквално я втрисаше при представата да изнесе знамето от шатрата на Кемал. Но още по-страховита бе мисълта, че същият този Кемал можеше да използва нейното знаме в битката си с Уеър. Вероятно страхът й бе напълно необоснован, но тя не можеше да го победи. Любовта й бе от толкова скоро, още толкова крехка, че не можеше да си позволи да я излага на подобна заплаха.
Златисти очи, които я изгаряха с мощта си.
Тя побърза да прогони този образ от съзнанието си, наведе се над легена и потопи ръце във водата. Направо бе полудяла — да рискува живота си заради някакво си бойно знаме. Но не биваше и да се побърква, като отлага още повече вземането на решение.
Златисти очи…
— Кадар го няма. Току-що препусна с коня нанякъде. — Селена бе застанала на вратата — светла сянка на тъмния фон на нощта. — Струва ми се, че Уеър се приближава и се готви за атака. Преди малко на крепостните врати се появи пратеник.
Бяха изминали едва пет дни, откакто Уеър бе тръгнал, но Теа бездруго очакваше всеки момент да я настигне вестта за приближаването му. Тя скочи от леглото.
— Къде са дрехите ти?
— Взех ги със себе си. — Седна и неодобрително загледа как Теа навлича нейните момчешки дрехи, как намята мантията и прибира косите си под чалма. — Аз съм тази, която трябва да иде там. Ти ще объркаш всичко и Кемал ще те убие. Не ги умееш много тези неща.
Че кой ли ги умее, помисли си Теа отчаяна. Кой би могъл да се промъкне в шатрата и да ограби собственика й, който отгоре на всичко се кани да те убие? Може би единствено Кадар, но той вече оповести, че замисълът й е неразумен.
— Ще внимавам много.
— Нека дойда с теб.
— Разговаряхме вече по този въпрос. Трябва да останеш. Синан неминуемо ще узнае, че напускам пределите на крепостта. Като разбере обаче, че някой от нас остава, той ще е наясно, че по-късно ще се върнем. Освен това той не бива да се намесва, когато битката се разгори. — Тя се отправи към вратата. — Моля те, заключи се и не отваряй, докато се върнем.
— Почакай. — Селена й подаде нещо проблясващо. — Трябва винаги да го държиш в себе си.
Кинжал. Тесен, искрящ, смъртоносен, красив.
— Откъде го имаш?
— От Кадар. Остави го на нощната масичка. Така разбрах, че лорд Уеър идва. Кадар няма да тръгне на бой, без да ми остави нещо, с което да се защитя при нужда… А той знае отлично, че ще го използвам. Е, ще го вземеш ли?
Теа изгледа кинжала с отвращение. После обаче пое дълбоко въздух, пресегна се и го затъкна в колана си.
— Трябва.
Обърна се и избяга от стаята.