След малко тя премина с коня си през крепостната врата и се спусна надолу по планината. Някъде под нея горяха лагерните огньове на Кемаловия отряд, мънички като главички на топлийки. Господи, а ако Уеър стигнеше до Кемал преди нея? Тя пришпори коня си и го подкара в галоп.
На известно разстояние от лагера спря, плъзна се безшумно от седлото и завърза коня на едно дърво.
Приведе глава и се ослуша. Ако отрядът на Уеър се приближеше, тя още отдалеч щеше да чуе тропота на копитата. Нищо. Имаше още време. Завтече се надолу по хълма, без да изпуска от погледа голямата шатра в южния край на лагера. Във вътрешността й гореше светлина, но не можа да различи никакво движение. Нима Кемал спеше на запален фенер от съображения за сигурност? Всъщност нямаше нищо чудно — толкова от неговите хора намериха смъртта си буквално под носа му. Тя се спря недалеч от поляната, на която бе разположен лагерът, за да поотдъхне.
Двама стражи пред шатрата, двама отзад.
Но точно срещу нея тя не се охраняваше. Теа стисна по-здраво дръжката на кинжала и се помоли от сърце да го използва единствено за разпаряне на шатрата.
Златисти очи, които очакваха…
Оставаха й само няколко метра. Остана неподвижна. Единият от стражите каза нещо. Никаква заплаха. Те се смееха и непринудено разговаряха помежду си.
Промъкна се още малко напред и се озова до шатрата.
Пое дълбоко въздух. Сърцето й биеше като обезумяло и тя цялата се разтресе.
Миг по-късно осъзна, че причината е другаде. Вярно, тропотът на копитата все още не се чуваше, но тя долавяше треперенето на земята с цялото си тяло. Отрядът на Уеър се приближаваше.
Но все още не бе тук. Все още имаше няколко минути на разположение.
С бързо движение разпори плата на шатрата.
Боже, стори така, че да не чуят тропота на копитата.
Умолявам те!
Погледна предпазливо вътре през процепа, фенерът, окачен в средата, светеше слабо и по-голямата част от вътрешността бе тъмна.
Кемал лежеше точно пред нея върху възглавници. Лицето му бе обърнато към нея.
Теа замръзна на място. Нима бе буден? Той обаче не се помръдна, не издаде нито звук. Може би все пак спеше.
Обходи с поглед цялата шатра. Да, знамето сигурно е там — в резбованата ракла с месингов обков. Спомни си как Кемал често вадеше знамето от нея.
Събра цялата си смелост и бавно се промуши през отвора. Озова се вътре, но внезапно се подхлъзна и падна на земята до Кемал.
Тропотът се засили и възглавниците под Кемал се разтресоха.
Сега вече ще се събуди, помисли си тя изплашена.
Той се раздвижи и… се търколи върху нея. Кинжалът се изплъзна от ръката и. С последни сили успя да отмести тежкото тяло на мъртвеца и най-накрая се измъкна изпод него. Скочи на крака и вдигна бързо кинжала от земята. Погледът й се спря върху някогашния й пазач.
Да, Кемал наистина бе мъртъв.
Вцепенена от ужас, тя се взря в безжизнените му очи. От раната в гърдите се стичаше кръв. Навсякъде кръв… по него, по нея. Кръв, която лепнеше по лицето й, по ръцете.
Потресена от случилото се, Теа не бе в състояние да отмести поглед от мъртвите му очи.
Нима Кадар…?
Ненадеен вик отвън наруши вцепенението й. Явно бяха забелязали приближаването на Уеър. Откриеха ли я в шатрата, щяха начаса да я заколят. Завтече се към раклата и разтвори капака.
Знамето не бе там.
А трябваше да се намира точно на това място. Коленичи и се разрови трескаво под доспехите. Нищо!
Някой извика повторно пред шатрата.
Кадар бе поел върху себе си отговорността, друго обяснение просто не съществуваше. Звън на мечове.
Не можеше да остане повече. Спусна се като стрела към процепа.
— Ай!
Погледна бързо назад. На входа бе застанал един от стражите.
Тя се закова на място, очаквайки всеки миг да се нахвърли върху й с изваден меч.
Той обаче също се вцепени и я зяпна изумен, както и тя него.
Внезапно Теа осъзна колко страховито изглежда в чуждите очи — омазана от глава до пети с кръвта на Кемал.
— Асасин! — изписка той, обърна се и излетя от шатрата. — Сатанински убиец, ай!
В нейно лице той бе съзрял един от „апостолите“ на Синан. Явно Кадар бе подготвил почвата — войникът предпочиташе да се изпречи пред хората на Уеър, отколкото да остане насаме с асасин.
Но следващият, който нахълташе в шатрата, можеше и да не се окаже такъв страхливец. Затова Теа се приведе и пъргаво се промуши навън през процепа.
Точно срещу нея вихрено се носеше конник. Успя да отскочи настрани миг, преди копитата да я прегазят.
Милостиви Боже! Не стига, че можеха да я убият хората на Кемал, а сега се излагаше и на опасността да я размажат свои. Голям късмет щеше да има, ако успееше да се измъкне.