В лагера цареше пълна суматоха — накъдето и да погледнеше, навсякъде в сиянието на луната проблясваха мечове.
— За Бога, веднага прибирай кинжала.
Уеър!
Той се приведе напред и я повдигна на коня си.
— Ранена ли си?
Уеър. Силен, здрав и невредим, слава на Бога.
— Откъде е тази кръв? Отговаряй.
— Не съм ранена.
Той пое с коня си към края на лагера.
— Ще го очистя този Кадар. — Първото, което стори, бе да дръпне чалмата от главата й — косата й се разпиля по раменете. — Не я слагай повече. Не дай Боже да се случи, но ако противникът те хване, по-добре е да личи, че си жена. Скрий се зад тази скала и не се показвай.
При тези думи той обърна коня си и отново се хвърли в битката.
Свила ръце в юмруци, тя наблюдаваше събитията около себе си. Бе ужасно да седиш безпомощен, изтласкан встрани ида гледаш, без да можеш да се намесиш. И жените трябваше да бъдат обучавани да боравят с оръжие.
Но Уеър можеше да си спести помощта й, тъй като отрядът му бе по-многочислен от Кемаловия, след не особено упорита съпротива неприятелят се предаде.
Яздейки, Уеър се приближи към нея.
— Няма ли да ти дойде умът в главата? Нали трябваше да се криеш зад скалата?
— Кемал е мъртъв.
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Видях го. А знамето е изчезнало. Може би зад всичко това стои Кадар. Той къде е?
— Когато влязохме в лагера, го съзрях от другата страна — отвърна Уеър и посочи с ръка към отсрещния край на лагера.
Тя понечи да тръгне натам.
— Трябва да го питам, дали…
— Не, не. — Обхвана я с ръка и я вдигна пред себе си на коня. — Няма да те оставя да се движиш свободно из военен лагер. Нека той потърси нас.
— Трябва да разбера… — Не продължи и се облегна на тялото му. Вече нямаше нужда да бърза, а и бе толкова приятно той да я придържа. — Ще го питам по-късно.
— И аз имам да те питам за някои неща — изрече той ядосан. — Всъщност какво търсиш на това място?
— Исках да прибера знамето.
— Всемогъщи Боже!
— Ти също не ме попита, когато рискува живота си. Аз просто сторих онова, което сметнах за необходимо. Сега ти ще приключиш тук с тази схватка и ще ме придружиш до Майсеф. Страх ме е, защото оставих там Селена сама. — Тя снижи глас. — И защото двамата с теб ще останем сами там и ще мога да те прегърна, без да ни наблюдава цялата ти армия.
— Той я прегърна по-здраво и подкара коня към най-голямата бъркотия в центъра на лагера. Следващите няколко минути издаде нареждания по охраната на пленниците, а освен това чу колко са ранените.
— Ще рече човек, че си участвала в ръкопашна схватка, Теа — извика високо изникналият като изпод земята Кадар. — Но ще ми разрешиш да отбележа, че не изглеждаш особено добре така, цялата окъпана в кръв. — После констатира с примирение в гласа: — Всъщност би трябвало да се досетя, че ще ме последваш.
— Като си се досетил, защо не я спря? — попита Уеър ядовито.
— Дори и аз не мога да се сетя за всичко. — Кадар побърза да смени темата. — Какво ще правим с пленниците?
— Ще им вземем конете и ги пускаме на свобода — отговори Уеър. — И тъй като Кемал е мъртъв, те не представляват опасност за нас.
— Кемал мъртъв?
Изражението на Кадар излъчваше най-чистосърдечна изненада. Но все пак не биваше да се забравя, че е майстор на преструвките.
— А освен това и знамето е изчезнало — додаде Теа. — Помислих си, че си го убил ти.
Кадар поклати глава.
— Вероятно го е очистил някой от неговите хора, комуто е омръзнал инатът на Кемал да напуснат това опасно място. — На лицето му се появи подигравателна усмивка. — А може и знамето да е отказало да служи повече на такъв противен човек и е употребило срещу му магическата си сила.
Теа срещна спокойно погледа му.
— А не е ли по-вероятно ти да не желаеш да изпаднеш в немилост пред Селена, ако тя случайно разбере, че си престъпил клетвата си?
— О, да, това също е възможно. — Той я изгледа невинно. — Само че ние никога не можем да узнаем всичко на този свят, нали? Освен ако, разбира се, не открием знамето сред вещите на някой от пленниците. — При тези думи той се обърна към Уеър:
— Принуден съм да измия името си от подозрението. За целта предлагам аз лично да издиря знамето.
И в подходящ момент то, естествено, щеше най-неочаквано да се появи на бял свят, помисли си Теа.
— Няма никакво значение кой е убил Кемал — рече Уеър нетърпеливо. — Сега трябва веднага да се отправим за Майсеф и да вземем Селена. Утре на разсъмване си тръгваме! По пътя насам едва успяхме да избегнем сблъсък с някакъв отряд на Саладин. Всяка пропиляна минута прави задачата ни по-трудна за изпълнение.