— Разбира се, ако Синан изобщо пожелае да ни пусне — вметна Кадар. — Може и да ни се е разсърдил, задето сме му отнели удоволствието да ни наблюдава как се избиваме един друг.
Боже Господи, докога? Накъдето и да се обърнеха, отвсякъде ги дебнеха опасности.
— Ще успееш ли да го убедиш?
Той вдига рамене.
— Възможно е да му внуша, че заминаването ни е в негова изгода. Само че разговорът ни с него може да доведе до споразумения, каквито Селена ми е забранила да сключвам. — Кадар вдигна предупредително пръст. — Уеър, не бива да водиш отряда си в Майсеф. Защото крепостните врати, през които ще минат хората ти, могат да се превърнат за тях във врати към ада.
— Бездруго смятах да лагеруват тук — отвърна Уеър. — Но може да ни потрябва помощта им, нали?
— Моли се Богу това да не става. Защото в такъв случай можеш да бъдеш сигурен, че войните ти няма да ти бъдат изобщо от полза! — Кадар обърна коня си. — Ще ви изпреваря, за да разговарям със Синан. Остави ме няколко часа насаме с него!
Синан го очакваше на стълбите и Кадар си припомни съвсем ясно нощта, в която за пръв път попадна в крепостта.
Той стигна с коня си досами стъпалата и спря пред стареца.
— Знаеш защо съм тук. Премахнахме Кемал. Искаш ли да си тръгваме?
— Не такава е волята ми. Знаеш какво очаквам от теб.
— Не мога да тръгна по твоя път.
— Заблуждаваш се, никой не може да го стори по-добре от теб. Ти просто не желаеш. — Синан продължи със строг и рязък тон: — Със своите ласкателства тези чужденци промениха убежденията ти. Това положение не може да продължава повече.
— Кога е било някой да промени мнението ми и това да е ставало против волята ми? — Младежът поклати глава. — Дори и ти не си успявал да го сториш, Синан! Та нали тъкмо това мое качество те привлича най-много?
— Ти ще останеш.
— Само като труп.
По лицето на Синан пробяга нещо като отблясък от чувство.
— Ще отстъпиш. Защото обичаш лошота.
— Само че първият ти урок гласеше: „Не се страхувай от смъртта“, нали? Нито от собствената, нито от онази, която причиняваме на другите. Твърдиш, че съм твой огледален образ. Кажи, съзираш ли страх, когато погледнеш в твоето огледало?
Синан не отмести погледа си.
— Ти наистина мислиш онова, което казваш — потвърди Синан.
— Да. — Кадар се усмихна. — Но не бива да се убива безсмислено, още повече пък такава високо ценена от теб личност. Пусни ни да си тръгнем. Защо не назовеш своята цена?
— Цена, за да ви пусна да си идете? — повтори Синан бавно.
Кадар се постара да прогони всякакъв признак на страх от мислите и лицето си. Страхът бе храна за Синан, а и неведнъж бе ставал свидетел на чудовищната наблюдателност на стареца.
— Слез от коня. Ще продължим разговора си. — Синан се обърна рязко и тръгна по стълбите. Хвърли поглед през рамо, а от усмивката му струеше злоба. — Като се замисли човек, всъщност има цена, която единствен ти си в състояние да заплатиш.
С изключение на обичайните стражи, в двора нямаше жива душа.
— Това не ми харесва — обади се Теа притеснена. Надяваше се да срещне Кадар, когато пристигнеха в Майсеф. Разочарована, тя слезе от коня и го поведе към коритото с вода. Независимо от обзелото я нетърпение, трябваше да отмие кръвта от лицето и ръцете си, преди да се изправи пред Селена.
— Къде ли е Кадар?
— В конюшнята. — Усмихнат, Кадар се отправи към тях през двора с бавна и отпусната походка. — Помагах на Селена да оседлае коня си. Реших да не изчакваме до сутринта. Прохладните нощи са извънредно подходящи за езда.
— Нима разговорът ви не се оказа успешен?
— Ако резултатът не бе благоприятен, нямаше да изживеем щастливия миг на настоящата среща. Държа обаче тази крепост да остане далеч зад гърба ми преди още на Синан да му е хрумнало да добави нови изисквания.
— Той какво поиска от теб?
— Предостатъчно. — Кадар запази лековатия си тон. — Но по време на договарянето се представих дори по-добре от очакваното. Голям късмет имате с човек като мен, направо брилянтен във воденето на преговори. Защото ние не само си върнахме свободата, нещо повече, ще разполагаме също и с кораб и екипаж.
— Какво?
— Виждам, че оценявате постижението ми. Само някой безумец би се осмелил да атакува кораб, собственост на стареца от планината. Синан ще изпрати вест до Хафир Али Балкир, капитан на Черната звезда, преминава под наше разпореждане. Той ще ни заведе до Шотландия, след което се връща обратно, за да докладва на Синан.
— За какво пък ще докладва на Синан? — попита Теа.
— Докъде сме плавали. — Кадар вдигна ръка, изпреварвайки протеста на Уеър. — Не се бой, още не е открито изтезанието, което може да изтръгне и думичка от последователите на Синан.