— Не.
Кадар стоеше изправен и възхитен, разглеждайки месингов съд със съвършена форма. Внезапно Уеър влезе в стаята.
— Наистина великолепно произведение. Мисля, че съм ти дал добър съвет — добре стана, че увеличи сумата онзи път на пазара. — При тези думи той се обърна към Уеър. — Но нали знаеш, аз винаги съм прав. И във всичко. Сигурно за теб представлява голяма утеха фактът, че… — В този миг погледът му се спря под кръста на Уеър. — Виждам обаче, че в момента за утеха и дума не може да става. Уеър се отправи към масата и си наля вино.
— Не биваше да те оставям насаме с нея. — Кадар спря за миг. — Да не си й причинил болка?
— Не съм я изнасилил, ако това имаш предвид.
— Независимо от безкрайната ти ненаситност, дори и ти не би могъл да се възбудиш толкова бързо след интимна среща. — При тези думи той надигна бокала към устните си. — Попитах те дали не си й причинил душевна болка. Нямах предвид тялото й.
Внезапно Уеър си припомни големите й кафяви очи, очи на ранена сърна, с които го гледаше, докато я обвиняваше, че се задява с Кадар. Побърза да отхвърли този образ от съзнанието си. Тя не бе безпомощна сърничка. Защото още в следващия миг промени рязко държането си и го нападна.
— Тази жена страшно ме ядосва. — Погледът му се спря върху Кадар. — Ти също. И как стана така, че попадна в този капан? Не ти ли е ясно, че цели да те използва, а?
— Мисля, че по-скоро тя е попаднала в капан. — Той поклати глава. — А и светът не се състои само от измама и предателство.
— На всяка крачка човек трябва да е готов да се сблъска с измяна, а не с приятелство и доброжелателност. Всъщност ти би трябвало да знаеш това най-добре.
— Избрал си пътя на самотника. Но ще дойде ден, в който сам ще отхвърлиш тази сигурност и спокойствие.
— Не. — С подигравателна усмивка на лице Уеър се тръшна на един от столовете. — И защо да променям каквото и да било, моля? Постигнал съм всичко, което съм поискал. Непревзимаема крепост, повече злато дори и от Саладин, мога да изпълня, което и да е свое желание. — Вдигна бокала. — А освен това не ми се налага да се преструвам, че представлявам нещо по-различно от онова, което съм, а именно мошеник и негодник. Тръгна ли на битка, не крия от никого, че го върша единствено заради печалбата. — Замълча за миг, след което продължи с циничен тон:
— А взема ли в леглото си жена и утоля ли с нея щенията на своята плът, то не е защото Купидон е прострелял сърцето ми.
— Ти не си мошеник — прекъсна го Кадар, след което обаче побърза да се поправи: — Е, поне невинаги. А когато все пак се проявиш като негодник, то е само защото изпитваш някакво страдание. Ти си като лъв, в чиято лапа се е забил трън — стъпиш ли отгоре, изръмжаваш.
Наистина се чувствам като ранен лъв, помисли си Уеър. Бяха му омръзнали постоянните въпроси и заяждания на Кадар, а освен това вниманието му бе заето от надигащата се болка в слабините. Нищо друго не желаеше в този миг, освен да се качи обратно при момичето и да потъне дълбоко, дълбоко между бедрата и.
Защо наистина не пристъпи направо към действие, вместо да се задоволява единствено със заплахи? Тъкмо по този начин проблемът щеше да се реши още преди изобщо да възникне.
— Лъвът е Конрад. — При тези думи той надигна бокала и го изпразни на две глътки. — И в момента ме зове с рев да се присъединя отново към него. Тази сутрин пристигна вестоносец — Конрад ме кани да се срещнем в неговата шатра. Изглежда, че опиянението му от победата вече е отшумяло. Явно е решил да се заеме с окончателното укрепване на положението си в Тир.
— Ще идеш ли на тази среща?
— Може би — отвърна Уеър, вдигайки рамене. — Или ще предложа меча си на Саладин. От тях двамата той е по-порядъчният.
— Мислех си, че порядъчността не е качество, което цениш.
— Мен ме интересува само колко плащат за извършената работа. Конрад е човек, който ще опита да си присвои моя дял от плячката под предлог, че съм изменник и отстъпник. Саладин поне не ще се изкуси да ме подхвърли на тамплиерите и на кръвожадния им велик магистър, нещо, което Конрад би извършил най-охотно.
— Значи, мислиш, че Конрад може да те изиграе, така ли?
— Ако Великият магистър наистина успее да упражни властта си, не бих се доверил на милостта и на самия архангел Гавриил. Човек никога не знае… — Внезапно спря. Естествено Кадар нямаше представа за какво става въпрос. Защото никога не е бил част от ордена, продължи той мисълта си. — Предпочитам да не бързам с вземането на решение. Може би ще изчакам, докато се появи нов играч на сцената. Носят се слухове, че Ричард от Англия иска да поведе нов и славен кръстоносен поход. И ако Конрад загуби някоя и друга битка, цената ми ще се вдигне.