— Но Синан също не бива да знае къде се намираме.
— Боиш се, че ще го съобщи на тамплиерите ли? — Той поклати глава. — Какви основания би могъл да има? Та той ги ненавижда. Просто не желае да загуби моите следи, в случай че се проваля в изпълнението на задачата, която ми е възложил.
— И каква е тази задача?
— По-добре да не знаеш. — Тонът на Кадар стана предизвикателен. — Сякаш досега не си разбрала колко опасни могат да бъдат чуждите тайни.
— Да, но тъй като ще го направиш за нас — прекъсна го Уеър, — този въпрос ни засяга.
— Безсмислено е да го разпитвате — намеси се и Селена, която изведе коня на Кадар, както и своя от конюшнята. — Явно е обещал на Синан да извърши някакво зло и невъзможно деяние, но не желае да изплюе камъчето. — След което добави хапливо: — Поне в момента.
Изгледите на сестричето ми да изтръгне тайната от Кадар са явно най-големи, помисли си Теа.
— Какво ще кажете да тръгваме вече на път. Мисля, че моите работи могат да почакат. — Кадар се метна на коня. — Трябва да се махаме оттук. До вечерта и отрядът ти трябва да напусне планините. За да не попаднем пак под влиянието на Синан.
— Кораб — промълви Уеър. — Цял кораб. — Замислен, той последва Кадар през крепостните врати. — Може пък…
— Какво има? За какво мислиш? — попита Теа.
— Дундрагон. — Възбудата оживи лицето му. — Разтревожен съм за хората си. Всъщност възнамерявах да изпратя Абдул и войниците обратно с нареждането да раздадат пари и да намерят за всички място за живеене. Сега обаче това става ненужно. Те могат да отплават с мен за Шотландия.
Трябваше да се досетя сама, помисли си Теа. Вълнение стегна гърлото й. Уеър никога не би избягал от отговорност, която доброволно е поел върху плещите си. Той щеше да закриля своя свят с цената на всичко.
— Да, съгласна съм — рече тя и преглътна, стараейки се да се успокои. — Ако искат, да дойдат, разбира се. Не можеш насила да ги натовариш на кораба, нали? Нека Абдул предостави на всеки правото на самостоятелно решение.
Уеър смръщи вежди.
— Доста рисковано ще бъде да им се казва закъде ще пътува корабът.
— Не, не бива да взимат решение слепешком. Сигурно ще има и такива, които не ще пожелаят да напуснат своя свят. — Пролича, че Уеър не е съгласен с доводите й. — Зная, че си загрижен единствено за тяхната безопасност, но в тази нова страна не бива да идват покорни хора, безпрекословно изпълняващи заповеди. Само робите действат не по своя воля. И така, хората трябва да вземат самостоятелно решение. Разбра ли?
В първия миг не стана съвсем ясно дали ще се съгласи, но след известно колебание той кимна рязко. Тя въздъхна облекчено. Малко преди да стигнат лагера, Уеър промърмори:
— Да, но все пак Абдул трябва да им каже какъв чудесен, свободен живот им предстои, ако изберат тази цел.
— Как можеш да обещаваш… — Теа поклати глава и се отказа от по-нататъшен спор. Нямаше никакъв смисъл.
Какъв невъзможен, дебелоглав и… неотразим мъж.
Глава осемнадесета
Още с пристигането си в лагера Уеър побърза да раздели отряда на две. Едната част изпрати под командването на Абдул обратно в Дундрагон, а другата оглави лично. Разтуриха лагера и още с първите ивици светлина, пронизали сутрешния здрач, оставиха в галоп планините на Синан зад гърба си.
— А тук аз ви напускам — оповести Кадар, когато планините Носаири останаха на доста голямо разстояние зад тях.
— Какво? — попита Уеър уплашено. — Нима няма да отпътуваш с нас в Шотландия?
— Разбира се, че идвам! На всички е ясно, че без мен изобщо не можеш да се оправиш. — Пришпори коня си и извика през рамо: — След осем дни ще се съберем в Хафир. Не излизайте без мен в открито море.
— Къде отиваш? — попита Теа.
— Имам да изпълнявам задача.
— Не — извика Селена след него. — Върни се. Няма да търпя подобни нещо.
— След осем дни — извика Кадар и им помаха.
Уеър сграбчи здраво юздите на Селена в мига, в който тя понечи да препусне след него.
— Не можеш да го последваш.
— Та той ще го направи по заръка на стареца. Не искам да…
— Не можеш да го спреш. Нима мислиш, че аз не бих се опитал? Рано или късно пак щеше да ни се изплъзне — заубеждава я Уеър. — Кадар спазва обещанията си! Каза, че ще се присъедини към нас.
— Това е голяма грешка. — Селена изрече тези думи с болка, и погледът й все още следеше бързо смаляващата се фигура на Кадар. — Вие не разбирате… това… му… вреди.
— След осем дни отново ще бъде сред нас — обади се Теа в жалък опит да успокои сестра си. — Той ще дойде в Хафир.