Ако останеше жив.
— Какво има? — Селена изравни коня си с Уеър. За трети път в продължение на един час той спираше и поглеждаше зад раменете си. — Нещо не е наред ли?
— Не се тревожи!
— Не ми говори по този начин. Не ти вярвам.
— Ваден.
Тя пое рязко дъх.
— Ти видя ли го?
Той поклати глава.
— Аз го усещам.
— Ти изпрати човек да пази края на колоната, нали?
— Той може да съзре нечий неприятелски отряд, но не и Ваден.
— Може би само си внушаваш, че е наблизо.
— Не, знам, че е тук. Той ме следи от толкова време. Понякога дори ми минава мисълта, че се е превърнал в част от самия мен.
Теа се замисли.
— Какво значение има дали ни следи или не? Да не е полудял да ни напада! Един човек срещу цял въоръжен отряд. Досега никога не е рискувал.
— Да, но и досега изгледите ни да се изплъзнем никога не са били толкова осъществими. Той положително е научил, че целта ни е Хафир. От утре попадаме под закрилата на Синан и дори за Ваден не ще е много лесно да се приближи до нас. — Жребецът му ускори ход. — Мисля, че няма да чака повече. Трябва да прекосим тези гори още преди да се стъмни.
Падна здрач. Дърветата от двете страни на пътя се извисяваха над тях като неясни, заплашителни призраци. Като сянката на Ваден! Теа изруга и последва Уеър.
— Хайде, Селена. Побързай!
— Какво има? — попита детето, когато се изравни с тях.
Какво да й отговори? Че някъде във въздуха се таи невидима заплаха? Но Теа си спомни как в черничевата горичка Уеър долови присъствието на Ваден и в момента не бе склонна да отхвърли усещането му като безпочвена фантазия. Но какво ли знаеше тя? Може би двамата мъже бяха свързани по някакъв мистичен начин?
— Не знам… Според Уеър в тези гори има нещо зловещо.
— И аз изпитвам същото чувство, но тук човек напредва по-бързо, отколкото по планинските пътеки. — Селена се изправи върху стремената и се взря пред себе си. — Мисля, че гората свършва веднага след реката. В тъмното е трудно да се види точно, но на другия бряг сякаш няма вече дървета.
Уеър навлезе бавно с коня си в плитките води, като зорко наблюдаваше двата тъмни бряга.
Стигна до другата страна и помаха на останалите да го последват.
Те бяха вече близо до отсрещния бряг, когато внезапно високо в небето се извиси огнен сноп, който описа широка дъга и се стрелна право към тях.
— Боже всемогъщи!
Едновременно с възклицанието на Уеър огънят се устреми право към Теа… Не, не към нея. Стрелата се заби във водата зад нея. Само миг и… реката лумна — разбунтува се стена от пламъци.
— Проклятие, излизай бързо от водата, Теа! — Извика Уеър.
Селена бе точно пред нея. Нима той не виждаше, че тя не може да мръдне преди Селена да се изкатери по наклонения бряг?
До слуха й достигнаха виковете на мъжете, както и цвилене на изплашени коне. Погледна бързо назад — огнената стена по течението на реката откъсваше тях тримата от останалите. Огънят бързо се прехвърли на брега и подпали храсти, мъх и суха шума.
— Теа! — Селена бе стигнала до другия бряг. Там искрите също прехвърчаха вече от дърво на дърво. Не след дълго огнена преизподня щеше да огради Селена от всички страни.
— Не стой на едно място! — Теа подкара отчаяно коня си, но той се заинати и се изправи на задните си крака, изпаднал в панически страх от пламъците, които досягаха вече хълбоците му. — Продължавай! И гледай да оставиш дърветата по-бързо зад гърба си.
Селена сякаш бе замръзнала на едно място.
— Хайде, напред! — Ръката на Уеър се стовари тежко върху задницата на Селениния кон и животното се понесе между пламналите дървета към откритото пространство зад тях. После Уеър препусна обратно към горящата река.
— Недей! Трябва да бягаш! Огънят, той е…
— Мълчи — скастри я той с остър тон. — Да не мислиш, че искам да те загубя точно сега? — Сграбчи юздите й и със сила натисна главата на коня й надолу. После обърна жребеца си и ги поведе напред. — Пришпори го. И се дръж здраво. Разбра ли — здраво!
Тя се подчини и отчаяно се вкопчи в гривата на животното, докато Уеър го дърпаше и почти го влачеше към другия бряг.
Огън! Навсякъде!
Лакомо чудовище, поглъщащо всичко покрай себе си.
И се разпространяваше толкова бързо. Нима бе възможно?
И дим. Черни талази дим.
Които пърлеха дробовете й и разяждаха очите. Дано Селена е успяла да напусне гората, помоли се тя. Скоро нагазиха в по-плитка вода и конете се закатериха по наклонения бряг.
От дима Теа не бе в състояние да съзре поляната.
— Вдишай дълбоко и задръж въздуха — извика Уеър и хвана още по-здраво юздите й. — Обещавам ти, ще преминем.