Гърдите я боляха от разяждащия въздух, но ужасът, който изпитваше, не й позволи да мисли за болката.
Пушек. Черен като дълбините на ада.
Жега!
Очите й засмъдяха и сълзи се застичаха по страните й. Не бе в състояние да задържа повече въздуха. Издиша рязко и после отново вдиша. Връхлетя я пристъп на кашлица. Сякаш бе останала без дробове, без въздух. Заля я панически страх.
Кашлицата не пощади и Уеър.
Милостиви Боже, нима щяха да намерят гибелта си сред този мрак.
— Теа!
Селена. Теа разтвори широко очи, но не съзря нищо и никого. Но познатият глас долетя някъде отпред. Не биваше в никакъв случай да остане пленница на този гнусен капан.
— Стой, където си! Не… — Нов пристъп на кашлица й попречи да продължи.
— Всичко е наред — обади се задъхан Уеър. — Пре… минахме. Какво говореше този човек? Нали димът все още…
Не, въздухът просветля — вместо черният пушек пред погледа й се стелеше сивкава мъгла.
Небето! Видя небето! Хлад! Пурпурен здрач! И леденият блясък на много, много звезди.
— Слава тебе, Господи!
Конете, и те почувстваха, че спасението е наблизо и в галоп се спуснаха към покрайнините на гората.
Спряха едва на откритото пространство и Уеър скочи от седлото. Кашляйки, той свали Теа на земята, посегна към меха с водата и й го подаде.
— Пий. Но по-бавно.
Теа се закашля толкова силно, че в първия миг не можа да преглътне нито капка. Най-сетне успя да отпие една глътка — целебен балсам за възпаленото, пресъхнало гърло. След нея и Уеър отпи бавно. Макар и изтощена до смърт, тя намери сили да се усмихне — с опушеното си лице Уеър бе заприличал на истински нубиец. Вероятно и тя не изглеждаше по-различно от него.
— Но къде е Селена? Току-що чух гласа й някъде пред нас.
— Ще я открием. — Той изтегли меча си. — Не е Селена тази, която иска той.
Теа го изгледа неразбиращо.
— Това бе стрела на Ваден. Водата не може да се запали сама, нали? Разлял е земно масло по повърхността на реката.
Стрелата. През цялото време съзнанието й бе заето единствено от мисълта да оцелее на всяка цена. Но в този миг Ваден отново се превръщаше в главната опасност.
— Искал е чрез този пожар да ни убие, така ли?
— Глупости! Просто ви отделих от останалите, нищо повече. Бях убеден, че Уеър ще съумее да ви преведе през огъня.
Непознат мъжки глас. Теа се обърна рязко.
Откъм гората с меч в ръка към тях бавно се приближаваше мъж в доспехи. Пред него вървеше Селена, която отчаяно кършеше ръце.
— Ваден — прошепна Уеър.
Лицето на Ваден бе също тъй опушено, както и лицето на Уеър. Приличаше на дявол от преизподнята, от която току-що се бяха отскубнали. Само че мечът му, насочен към гърба на Селена, принадлежеше на този свят.
Теа пристъпи напред и извика право към него:
— Пуснете я!
— Той ме дръпна насила от седлото, когато излязох на поляната. — Селена удостои Ваден с унищожителен поглед през рамо. — Този бъзльо ме изненада.
— Въпреки това не ми бе лесно да я заловя — рече Ваден. — В гъстия дим не успях да разбера веднага, че съм хванал детето. Реших, че е дамата на сърцето ти, Уеър.
— Пуснете я — настоя Теа. — Вземете мен за заложник.
— За съжаление вас бездруго трябва да взема. Вие не ми оставихте друг избор. — После се обърна към Уеър и добави тихо: — Не е бивало да й разказваш за трона. Надявах се, че ще мога да я пощадя.
— Нищо не съм издавал, да го вземат мътните. Гербът върху знамето е чиста случайност.
Едната от веждите на Ваден се изви нагоре.
— Казах вече, че не съм те излъгал.
Ваден махна с ръка.
— Вече няма никакво значение. Нещата се проточиха твърде дълго и трябва най-сетне да им се сложи край!
— Иначе ще убиете Селена, така ли? — Гласът на Теа се извиси. — Та тя е още дете.
— Той няма да стори подобно нещо — вметна Уеър.
— Така ли мислиш? Неотдавна бях свидетел как в Акко и други деца си мислеха, че ще се спасят, понеже са малки. И никой не ме видя дори да трепвам при тази гледка.
— Бил сте свидетел на клането?
Той присви устни.
— Да, и то седнал до Великия магистър.
Ужас обзе Теа при мисълта колко ли обръгнал трябва да е човек, за да присъства на заколението на двадесет и седем по сто души.
— Добре — обади се Уеър.
Страхът не я напускаше. Любимият й впи поглед във Ваден — изражението му излъчваше страстно желание и още някакво чувство, което не бе в състояние да изтълкува.
— Уверявам те, че през онзи ден в Акко не се случиха особено красиви неща. — Ваден посочи меча в ръката на Уеър. — Ще ти дам възможност да излезеш на двубой с мен. Приготви се!