Уеър не помръдна от мястото си.
— Сигурно е било като в Джеда — произнесе той с равен глас. — Да изпратиш на смърт толкова много беззащитни и невинни души…
— Винаги умират беззащитните и невинните, а силните оцеляват. Знаеш това не по-зле от мен. Излез срещу ми на двубой. — Той се усмихна. — Кой знае? Може пък да ме убиеш и да се спасиш!
Уеър продължаваше да стои неподвижен на мястото си. Погледът му се плъзна изучаващо по лицето на Ваден, а след това той бавно и тежко поклати глава.
— За теб двубоят е твърде просто решение. Кипне ли кръвта, разумът загива. А ти искаш точно това, нали?
— Времето за разумни действия вече изтече. — Ваден стисна още по-здраво дръжката на меча си.
— Така е, само че току-що ти достигна до ново познание. — При тези думи Уеър хвърли меча встрани от себе си.
— Какво правиш? — възкликна Ваден с груб, дрезгав глас.
Уеър се отправи невъоръжен право към него.
Какво, за Бога, цели с всичко това, помисли Теа отчаяна.
— Селена, отстрани се — заповяда Уеър.
— Няма. Що за глупост да… — С едно-единствено движение на ръката си Ваден я блъсна встрани и сложи край на възраженията й. След което се изнесе крачка напред и нападна. — Нима желаеш да убиеш сам себе си? Хайде, бий се с мен!
— Напротив, желая да се спася. Живее ми се повече от всякога.
— Щом като е така, грабвай меча, мътните те взели.
Уеър свали шлема си и захвърли и него на земята.
— Както виждаш, облекчавам задачата ти. Случвало се е и преди, нали?
— Тогава си имах причини да пощадя живота ти. Вече не е така.
— Мисля, че и сега е същото. — Уеър падна на колене пред Ваден, смъкна ризницата с рязко движение и разголи врата си. — Хайде, удряй. Един точно премерен замах ти стига.
— Стани и се бий! — процеди Ваден през зъби.
— В Акко не коленичиха ли по същия начин?
— Ставай!
— Нали ти казах, че не си в състояние да ме убиеш.
— Лъжеш се.
— Давай тогава… един точен удар и край.
Ваден вдигна меча си във въздуха.
— Не! — Теа се втурна към двамата.
— Стой, Теа! — Уеър не отместваше поглед от лицето на Ваден. — Това, което става, не те интересува. А и мечът е по-бърз от теб.
— Ти обаче ме интересуваш. — Прав е, мина й през ума. Намесата й би могла дори да ускори удара с меча. — Ваден, ако му сторите нещо, ще ви извия гръкляна ей с тези две ръце.
Уеър дори не я удостои с поглед.
— Хайде, Ваден, удряй.
Почерненото лице на Ваден се разкриви в страховита гримаса. До този миг Теа не бе виждала толкова решителност, изписана на човешко лице. Ръката му стисна дръжката на меча, както удавникът се хваща за първия предмет, попаднал пред очите му.
Острието разсече въздуха и… профуча досами главата на Уеър.
— Проклятие… — Ваден запокити оръжието встрани. — Да се пържиш в ада дано!
— Дори и така да е, не твоята десница ще ме изпрати там.
— Не бъди толкова сигурен. Просто временна слабост.
— Не, Ваден. Ти постигна познание. — Уеър се изправи на крака. — То, познанието, понякога връхлита изневиделица всички ни.
— Какво искаш да кажеш? Че след клането в Акко не мога да понасям вече кръв и само при вида й се задушавам, това ли?
— Не, казвам само, че съм твой приятел и че ти ме обичаш като приятел — отвърна Уеър простичко.
Ваден го изгледа със зяпнали уста.
— Сили небесни, как е възможно да си такъв глупак?
— Да, бях глупак — рече Уеър. — Дълго време смятах, че представляваш заплаха за мен, тъй като не осъзнавах, че всъщност ти си мой закрилник.
— Закрилник ли? — повтори Уеър сякаш в просъница. — Ти не си с всичкия си, безумецо?
— О, не, та нали самият ти винаги си стоял между мен и останалите. Ти ме закриляше през цялото това време, макар и да не си го осъзнавал. Помисли на спокойствие и ще видиш, че съм прав.
— Няма да направя нищо подобно. А ти си ми направо противен.
— В такъв случай хващай меча и ме убий.
Ваден погледна мрачно към небето.
— Снизходителността ми не ще трае вечно. Ще продължа да те преследвам.
— А аз ще те посрещна с радост — отвърна Уеър. — Както приятел посреща приятеля.
От гърдите на Ваден се изтръгна звук, наподобяващ ръмженето на тигър, комуто е отнета заслужената плячка. Той се обърна рязко и изчезна сред дърветата.
Теа въздъхна облекчено за пръв път, откакто двамата мъже застанаха един срещу друг.
Неочаквано обаче Ваден се появи отново от гората, възседнал бял жребец.
— Дай ми меча!
Уеър се наведе и му подаде оръжието с дръжката напред. Той просто застана прав, вдигнал очи към Ваден, а помежду им проблясваше острието.
Теа замръзна от ужас, забелязала стръвта, с която Ваден сграбчва дръжката.