— И на мен ми е за първи път, но нали Селена пропътува на кораб цялото разстояние от Константинопол до тук, твърди, че когато времето е хубаво, човек се чувствал добре. — Бързо се огледа. — А къде е Таса? Не тръгна ли с теб?
— Разбира се, че е тук. Мъкне се в края на колоната и си бъбри с Абдул. Когато той е наблизо, вижда и чува единствено него и нищо друго. — Ясмин хвърли поглед към кораба в пристанището. — Абдул спомена, че принадлежи на стареца от планината. Някои от нас се боят, че може да ги сполети зло.
— За нас този кораб е по-сигурен от всеки друг. — Успокои я Теа. После додаде със сериозен тон: — Но никой не може да гарантира, че ще бъде напълно безопасно. Дори не бива да ви казвам накъде ще пътуваме, преди да сме излезли в открито море.
— Но ще си имаме работилница за коприна, нали?
— Не знам какви са условията в онзи край. — Теа стисна здраво устни. — Но дори и да не можем да произвеждаме сами плата, ще си го доставяме от другаде и така въпреки всичко ще отворим работилница. Освен това ще убедя Уеър да се установим близо до морски бряг. Защото където има кораби, там има и търговия. Не е нужно никой да знае кой произвежда везаната коприна, а щом е красива, хората толкова ще се зарадват, че притежават такова везмо, че няма да задават излишни въпроси. Ще намерим изход.
— Добре — изрази Ясмин удовлетворението си. — Сега обаче трябва да откъсна Таса от Абдул. Той си има по-важна работа от това да слуша нейното бърборене.
— Значи вече реши да живеем близо до морския бряг, така ли? — промърмори Уеър зад гърба на Теа. Той сложи тежко ръце върху раменете й и нежно започна да ги мачка.
— Ти също ще имаш изгода. В случай, че те нападнат, ще можеш по-лесно да избягаш — защити се Теа. — Ти си този, който реши да ме заведе в тази страна на мъгли и планини. В такъв случай аз имам правото да избера къде да живеем.
Той се изсмя.
— И какво ще правим, когато пристигнем, нали?
— Имах предвид само себе си. Ти можеш да правиш, каквото си поискаш… стига да не е нещо твърде опасно. — Тя се облегна върху тялото му. — Трябва много да внимаваш за себе си, за да има кой да закриля и пази сина ни и дъщеря ни.
— Дъщеря ли? Нали ставаше дума само за син?
— Реших да родя и дъщеря, която да наследи изкуството ми. И не трябва да се отделяш често от дома, за да зачена поне два пъти, нали разбираш. Синът ни вероятно ще се метне на теб — ще кръстосва страната надлъж и нашир и ще води непрекъснато войни.
— Звучи отвратително!
Обля я топлина при мисълта за син с очите на Уеър и с неговото голямо сърце.
— Е, не е чак толкова отвратително… Стига, разбира се, да не наследи твоя инат.
Устните му докоснаха ухото й.
— Обещавам ти да бъда винаги под ръка, щом ме пожелаеш. А ако някой път не си в настроение, ще ти се наложи да ме пъдиш от себе си.
Тя искаше всеки час, всяка минута Уеър да бъде край нея. В момента също не й се отделяше от него, но той трябваше да наглежда разтоварването на колите. С въздишка се освободи от прегръдката му.
— Трябва да възложа някаква работа на Селена. Откакто сме дошли, гледа единствено към пътя — очаква Кадар.
— Аз също — добави Уеър. — Може да се окаже и права, вероятно не е трябвало да го пускам.
— Нищо не зависеше от теб. Нали ти самият каза, че каквото и да става, Кадар ще открие начин да се измъкне от опека. — Реши все пак да утеши и себе си, и него. — Все пак са изминали едва пет дни. А той каза осем.
Уеър кимна.
— Да, така каза.
През следващите три дни от Кадар нямаше никаква вест.
На деветия ден също.
Селена престана да се храни и да спи. Единственото, което вършеше, бе да го чака и да се грижи за соколите, които Абдул докара от Дундрагон. Теа искаше да й възложи някаква задача, но корабът бе натоварен бързо и бе готов за отплаване. Просто трябваше да се въоръжат с търпение и да чакат.
На десетия ден Теа се изкачи надвечер на хълма и се присъедини към Уеър, който се взираше в далечината. Той изглежда напрегнат почти колкото Селена, помисли си Теа унило. А и аз сигурно не правя много по-различно впечатление.
— Какво ще правим, ако не дойде? — попита тя, сядайки до него.
— Давам му още два дни, след което ти отплаваш с кораба, а аз тръгвам да го търся. Двамата с него тръгваме след вас и всички ще се съберем в Шотландия.
Тя нямаше никакво намерение да поема на път без него, но реши този път да не се впуска в спор.
— Та ти изобщо не знаеш къде е.
— Да, но Синан знае.
Сили небесни, той не биваше в никакъв случай да посещава още веднаж крепостта на онзи изверг.