— А не съществува ли и друга…
— Идва!
Теа разтвори широко очи и видя как Селена лети с всички сили надолу по хълма. Бързо скочи на крака.
Далеч, далеч, на фона на пурпурния залез се появи фигурата на самотен ездач.
— Селена, върни се. Може изобщо да не е…
— Това е Кадар! — Във възклицанието на момичето прозвуча ликуване и щастие. — Да не мислиш, че няма да го позная? — Тя достигна пътя и продължи да тича нататък. — Той е, той е!
Увереността на Селена се предаде и на Теа и пулсът й се учести в радостна надежда. Завтече се след Уеър, който се спусна бързо към пътя.
— А, идвате да ме поздравите — извика ездачът срещу тях. — Подобаващо посрещане за човек, който се е съсипал от работа заради вас.
Да, наистина бе Кадар.
Селена се озова до него и посегна към юздите му.
— Закъсня. Защо не спазваш обещанията си. Каза осем дни.
— Е, наложи да се справя с някои трудности. — Той скочи от коня. — Аз знаех, разбира се, че ще ме изчакате. Не са много хората, които имат късмета да общуват с изключителни личности като мен. Щяхте да претърпите голяма загуба, ако… — Внезапно словесният поток секна. — Какво е това? Сълзи? Селена?
Тя избърса сърдито влагата от бузите си.
— Винаги плача, когато се ядосам. Бе длъжен да удържиш на обещанието си. Всъщност изобщо не биваше да тръгваш на път.
— Но нали самата ти ми разреши! — Той протегна ръка и безкрайно внимателно докосна мокрите страни на детето. — Колко драгоценно нещо могат да бъдат сълзите. Благодаря за твоя поздрав към мен!
— Да не си полудял? Не може да става и дума, че съм ти разрешила да отидеш — рече Селена. — Никога не съм те съветвала да изпълниш волята на Стареца. Идва ми да те шамаросам.
— Почакай! Не Синан ми възложи тази задача, а ти. — Той се обърна и хвърли поглед назад към пътя. — Ти нали си искаше обратно сандъците с коприните. Не беше никак лесна работа. Трябваше да намеря коне, както и колар. После по пътя за насам се налагаше да надхитряме както войските на Ричард, така и тези на Саладин. Веднаж дори стана нужда да се върнем назад и да заоб…
— Докарал си нашите бродерии? — прекъсна го Теа, невярваща на ушите си. — И ще си ги получим обратно, така ли?
— Али всеки миг трябва да се покаже на хоризонта… а, ето го, това е той. — Кадар посочи към колата, чиито очертания се откроиха в далечината. — И тъй като колата се движеше непоносимо бавно, реших да тръгна напред, за да…
— А ние пък си помислихме, че си се отправил нанякъде по нареждане на Синан — обади се Уеър с остър тон.
По лицето на Кадар се изписа изумление.
— Че защо? Не съм споменавал и думичка за Синан.
— Ти не каза нищичко — възкликна Селена. — Просто изчезна.
— Ах, пак тези сълзи. Значи си много, много ядосана. — Младежът се усмихна пленително. — А ще ти мине ли гневът, ако обсъдя с теб изтънчения начин, по който ще се издължа на Синан?
— Не, няма да ми мине. Ти си глупав, безогледен и… — Гласът й отказа да я слуша и тя се оттегли с гордо вдигната глава.
Кадар въздъхна примирено.
— А пък аз си помислих, че ще извърша едно добро дело. Не е лесно да й служи човек… — Той се завтече след нея. — Спомни си само за красивите бродерии, които спасих от превратностите на времето и мравките. Не заслужавам ли похвала вместо ругателни слова?
Тя не отговори.
— Помисли също за опасностите, на които съм се излагал, само и само да ти донеса тези неща. Нека ти опиша всички несгоди, претърпени по пътя, безсънните нощи…
Двамата се отдалечиха и Теа не можеше да чуе думите, виждаше единствено движенията на неговите устни, съзря гальовната му усмивка, която познаваше толкова добре. Предположи, че Селена ще му прости. И тя бе разгневена като сестра си, но Кадар имаше чисти намерения, а възвръщането на коприната бе неоценима услуга.
Очевидно и Селена разсъждаваше по сходен начин, тъй като по едно време наклони глава и забави крачка.
После спря на едно място и се обърна към Кадар. Усмивка озари лицето й. А той, той отметна глава назад и се засмя с пълен глас.
— Защо си тъй сериозна? — попита Уеър и хвана Теа под ръка. — Кадар е жив и здрав, в безопасност, а и ти си получи везмото.
— Да, но какво ли ще се случи следващия път? — пошепна тя. — Кадар никога няма да бъде напълно в безопасност. Синан постоянно ще тъче мрежите си като някой гигантски паяк и ще се опитва отново да го вплете в тях.
— Кадар може да се справи със Синан. Оцелявал в продължение на деветнадесет години, а с времето и сръчността му ще се множи.
— Да, но Синан разполага с оръжия, които изобщо не познаваме.
Уеър изръмжа тихо.