— Още си много млада.
— Скоро навършвам петнадесет. На тази възраст много жени вече са омъжени и са родили деца.
— Неоспорим факт.
— А и няма да се чифтосваш с чужди жени. Аз например съм склонна да… Защо се смееш? Наистина бих го сторила.
— Не се съмнявам. — Този път добрите му намерения за малко да се провалят. За много неща тя бе тъй зряла, твърде рядко се поддаваше на детински приумици. — Оценявам твоята саможертва.
— Не бих казала, че става дума за жертва. — Селена навлажни устни с език. — Открих, че… прости ми за израза… че ме вълнуваш.
— Може би защото не представлявам заплаха за теб, така ли?
— Не, ти си заплаха за мен — пошепна тя. — Повече от всеки друг. Събуждаш в мен чувството, че…
— Че какво?
— Защо да ти го казвам? — отвърна тя предизвикателно. — За да ми се смееш и да започнеш да ми внушаваш, че съм малка ли?
— Е, тази възможност наистина не е изключена.
— Ако е така, изобщо няма да си пилея думите заради теб. — Отново направи няколко крачки. — Освен това има хора, които например смятат, че съм достатъчно голяма за брак.
— Не думай!
— Лорд Кенет от Крейгдю се е заел да ме ухажва. Посещава ме поне по веднаж на две седмици.
— Е, как е? Според теб той подходящ кандидат ли е?
— А защо не? Млад е, представителен, а освен това ми казва, че съм сладка като медец.
— Значи не познава хората. Мисля, че е крайно време да го осветлиш по въпроса.
Тя го изгледа триумфално.
— Виждаш ли? Той не ти се нрави. Точно така си и мислех.
Вярно, че Кадар успя ловко да скрие раздразнението си, но момичето го познаваше твърде добре.
— Да, наистина не ми се нрави този човек — изрече той тихо. — И то толкова много не ми се нрави, щото ако го видя да се навърта край теб, лошо му се пише.
След кратък размисъл тя се реши на отстъпление.
— Е, той и бездруго не ми харесва. През цялото време дърдори за коне и за косите ми. Ще рече човек, че в цяла Шотландия няма друга червенокоси жени, освен мен.
— Няма друга като теб, скъпа моя. На света не съществува втора Селена. Бъди снизходителна с него. Червеното наистина е необичаен цвят.
Тя смръщи чело.
— Нечестен си.
— А ти пък ще разбереш един ден, че това качество е присъщо на мъжете, когато нещата опрат до жени.
Челото й се изглади и тя се усмихна.
— Да, сигурно ще науча много нови неща. Ти ме нарече веднъж наблюдателка и ето на, оказа се, че ти си този, когото наблюдавам, Кадар. Наблюдавам и се уча. — Тя протегна ръка и хвана неговата. — Вече няма да предприемаш пътувания без мен. Имаш думата ми.
Изцеление, светлина в мрака, вечен пламък. Селена.
Остави я на мира. Още не. Предопределеното ще се изпълни.
Боже, какво запленяващо, примамливо обещание бе тази жена! Той стисна ръката й още по-здраво. След миг обаче си наложи да я пусне.
— Ако те взема със себе си, над главите ни надвисва трудна задача за решаване, трудна и дори непреодолима.
— Задача ли? Каква задача? — попита тя с недоумение.
Той се усмихна.
— Скъпа моя, питам те: Когато излезем в открито море, кой от двама ни ще поеме командването на кораба?
— Уеър, можеш ли да ми намериш още един кораб? — осведоми се Теа, докато се изкачваше по хълма. — Нужни са ми постоянни доставки на коприна, само небето знае дали моите гъсеници ще оцелеят в този климат и дали ще могат да се размножават.
— Ти обаче нямаш трудности с размножаването, както виждам.
Тя погледна надолу към заобления си корем.
— Да, но аз все пак не съм копринена буба, нали?
— И аз забелязах същото. — Доволен, той й протегна ръка и й помогна да седне до него. — Ти например си много по-претенциозна от тях. Още вчера трябваше да се досетя какво ми готвиш, когато пристигна Кадар. Без дори да го поздравиш, както си му е редът, ти го отрупа с въпроси относно покупките на коприна в Испания. Аз вече подсигурих един товар за търговията ти. Не ти ли стига?
— Коприната трябва да ми е винаги под ръка. Да не искаш моите работнички да седят без работа и да си въртят палците, докато Кадар се завърне? Това е пълна безсмислица.
— Аз обаче не мога да дам пари за втори товар коприна, тъй като са ми нужни за строежа на крепостта. — При тези думи той хвърли поглед към армията усърдни работници под краката си. — Здравите зидове са по-важни от коприната.
Теа се взря във високите външни зидове, които бяха привършени съвсем наскоро. Но работата по замъка напредваше извънредно бавно. Уеър изискваше всичко да е изпипано докрай — прозорците да бъдат непробиваеми за стрели, а крепостните валове да плашат врага.
— Коприната отново ще ни донесе пари, а докато приключиш със строежа, ще минат години. Живеем си доста удобно и сега, във временните си жилища. — Тя се умълча за миг. — Наистина ли трябва да проявяваш такава предпазливост? Тук се чувствам като на някакъв остров… сякаш сме единствените обитатели на земята.