Уеър я привлече към себе си.
— Харесват ли ти планините ми?
Никога не бе й задавал този въпрос. Зад нея бяха останали две трудни години, през които се изграждаха къщи и се обработваха полетата. Освен това обучи и други на изкуството си, изглаждаше разпри, заета бе с раждане и смърт. Дали й харесваше родината му?
Бе страна на мъгли и пурпурни сенки, на студ и вилнеещи бури, на море, разискрено под лятното небе като сиво-зелена коприна — сурово и опако по характер.
Страна на предизвикателствата, родила силни мъже като Уеър.
— Не може да се каже „харесва ми“ — започна тя замислена. — Думата е твърде слаба. Но човек се превръща в част от тази страна. Сега мястото ми е тук. — Реши отново да се върне към спора им. — Досега обаче не сме забелязали никакви признаци на заплаха. Не е ли достатъчно да сме просто благоразумни? Трябва ли непременно да живеем в крепост?
— Да, трябва! — Устните му се превърнаха в тънка линия. — Не желая да поемам никакъв риск.
Теа се облегна на него с въздишка. Не очакваше друг отговор. Твърде дълго бе живял преследван и никога нямаше да се чувства напълно в безопасност.
— Едно кратко отлагане няма ли…
— Приближава се някакъв ездач, милорд. — Към тях бързаше Харун, а от очите му струеше възбуда. — От южна посока.
Уеър се напрегна целият и тя положи успокояващо ръка върху рамото му.
— Може и да е лорд Кенет от Крейгдю. Знаеш, че често посещава Селена.
Той не чу думите й, тъй като вече се катереше нагоре, за да огледа по-добре околността.
Теа го последва.
— Казвам ти, сигурно не е нищо опасно.
Мускулите му се бяха вцепенили, а очите му следяха неподвижно приближаващия се ездач.
Не бе лорд Кенет. Доспехите на непознатия светлееха под слънчевите лъчи. Конят бе бял, животно, което бе виждала един-единствен път през живота си и което никога нямаше да забрави.
— Боже милостиви — изтръгна се от устата на Уеър.
— Ваден. — Обзе я ужас. — Сам ли е?
— Така изглежда.
Страхът й понамаля. Може би Ваден наистина бе променил намеренията си и продължаваше да преследва Уеър, но сега Уеър и тя се намираха в дома си, в своята страна, със своя народ. Сам човек не бе в състояние да стори каквото и да било срещу такава сила.
Но Ваден бе голям воин, който по някакъв странен начин държеше Уеър в своя власт. Никой не знаеше какво може да се случи, ако Ваден го предизвикаше на двубой. Сам Уеър бе споменал, че не се знае дали ще съумее да се справи с този неприятел.
Ваден запря коня си и отправи поглед нагоре.
Изтегли меча си и… го запокити с всички сити някъде встрани. Острието се заби в пръстта, а дръжката остана да трепти.
— Какво означава това? — попита тя едва чуто.
— Не съм много сигурен — отвърна Уеър. — Прилича ми обаче на нещо като вдигане на бяло знаме.
Лицето на Уеър излъчваше огромно нетърпение. Ваден явно разполагаше с най-префинени похвати на действие, но въпреки всичко Уеър му имаше доверие.
— Ще извикам Абдул, ако искаш.
Той не откъсваше поглед от Ваден.
— Не, не е нужно.
Тя застана до него, за да го предпази, и затрепери при вида на приближаващия се неприятел.
Ваден спря на известно разстояние от тях и сне шлема си.
— Не се учудвам, че на времето си решил да се преселиш по Светите места. Родината ти не е гостоприемно място.
Замаяна, Теа се вторачи в него. При първата им среща той бе целият опушен от пожара и тя го възприе единствено като източник на опасност, като кръвожаден и необуздан убиец. Мъжът обаче, когото в момента виждаше пред себе си, по хубост можеше да се сравнява с Аполон. Светлокафява коса увенчаваше съвършеното му лице, на което искряха очи с цвят на сапфир. Теа побърза да се отърси от изумлението, която я бе обзело. Нима нещо се променяше от факта, че не прилича на изверг? Така или иначе този човек си оставаше заплаха за тях.
— Ние все пак не сме ви канили. Какво търсите на това място?
Ваден премести поглед върху Теа.
— Я виж ти, мадам Теа? Моите почитания! Бих се радвал, ако се бяхме запознали при не дотам нещастни обстоятелства. — Той погледна към наедрялото й тяло. — Твое дете ли е, Уеър?
— Да. И моята жена. Не биваше да идваш, Ваден. Сега ако те пусна да си тръгнеш, ще издадеш на други къде сме се установили.
— А ти откъде знаеш, че на тях този факт не им е известен?
— Ти какво ще кажеш?
— Бих казал, че е точно така. По този начин ще си спася главата. Ти търсиш предлог да не ме убиеш, нали?