— Предчувствие ли? — попита Уеър тихо, който също като нея не можеше да откъсне очи от Ваден.
— Той богато въображение ли има?
— Не.
Тогава словата му можеха да означават само едно-единствено нещо.
Учуди се на самата себе си, че този извод не я изплаши. Докосването до коприната с извезаното знаме бе тъй приятно, тъй близко и познато! Покой осени душата й.
Уеър я изгледа изпитателно.
— Ти предвиждаше нещо подобно!
— Искаш да кажеш, че знамето упражнява власт ли? — тя поклати глава. — Невъзможно! Та нали е излязло изпод ръцете ми? Аз не съм нито светица, нито магьосница. А и изобщо не мога да обясня как възникна този образ в мен. И до ден-днешен се питам дали пък любовта ми към теб не е била толкова силна, близостта на сърцата ни толкова голяма, че внезапно да съм проникнала в твоята душа?
— И до какъв извод стигна?
— Че никога не ще узная истината. — Тя смръщи замислено чело. — Може би все пак то ни кара да се замислим, че Бог не съществува единствено за мъжете и че не одобрява робството, което мъжете налагат на жените. Как мислиш, дали е така?
— Всичко е възможно. — Той се усмихна ведро. — Какво ще правиш с него?
— Ти решавай! Създала съм го за теб!
— Казах на Ваден истината — в тази страна винаги се е воювало много. Желаеш ли твоето знаме да се вее над войските ми?
— Не — прошепна тя.
— Така и предполагах. — Той докосна нежно бузата й. — Аз също не искам. Опасно е знамето да се показва открито. Освен това се опасявам, че съм твърде себичен човек. Изобщо не ми допада мисълта някакъв символ да печели битките вместо мен. — Докато говореше, пръстите му опипваха предмета на техния спор. — Ти ще решиш какво да правим с него. Допускам дори, че ще го изгориш.
То пожела да бъде при тях.
— Не, няма да го унищожавам. — Теа го притисна под мишница. — Но тъй като ми предоставяш правото на решение, ще потърся сигурно скривалище и ще го пазя там.
— Скривалище… повтори Уеър замислен. — Лъвският трон също бе скрит добре, но въпреки това го открих. Един ден всяка тайна излиза на бял свят.
Тя почувства полъх на безпокойство.
— В такъв случай трябва да действаме още по-обмислено от твоите тамплиери. — Боже, защо изобщо се занимаваха с този маловажен въпрос. Съвършената сигурност и безопасност бяха неща, невъзможни в света, в който живееха. Ваден обаче им бе помогнал да открият по тези земи свободата, да изградят основите на бъдещето. Обзе я радост.
— Имаме да вършим и по-важни неща, отколкото да си блъскаме главите с това знаме.
Целуна Уеър нежно по бузата, хвана го за ръка и двамата обърнаха гръб на ездача, чиято фигура се смаляваше в далечината.
— Всичко това вече принадлежи на миналото. Сега трябва да довършим твоя замък. Но тъй като все пак вече не ни заплашва непосредствена опасност, можем да изчакаме още една зима с довършителните работи за сметка на моя кораб с коприната.