— Добър вечер, Ваден — поздрави той тихо вражеския съгледвач.
Остана загледан в далечния огън, докато се стъмни съвсем. После пристъпи към вратата, водеща надолу.
— Лорд Уеър. — Ясмин бе застанала на тъмно в долния край на стълбището. Бе придобила навика да го очаква, когато той се завръща от галерията. Умницата Ясмин. Тя някак долавяше палещото, болезнено огорчение, ожесточението и отчаянието, изпълващи сърцето му и бе винаги готова да му достави онзи балсам, който ще облекчи болките и мъките му.
— Жена? — попита тя. — В стаята ви, нали?
Стаята му обаче бе разположена недалеч от стаята на гъркинята, а точно тази нощ той не желаеше да бъде близо до нея. Острият й език бе болезнен, бе го накарала да се замисли, а и тялото й бе твърде възбуждащо.
— Не, изпрати я в залата. — Той тръгна пред нея по стълбите. — И също така вино. Много бутилки.
— Ще ви изпратя Таса — извика Ясмин след него. — Тя ви е доставяла винаги удоволствие.
Но той не желаеше удоволствие. Единственото, от което се нуждаеше, бе да прогони възбудата, причинена от Теа от Димас.
И още нещо — искаше да забрави, че на третия връх пламъкът, непоколебимият пламък е вече запален.
Теа се закова на място в подножието на каменното стълбище и колебливо погледна към сводестата врата, водеща към залата. Няколко минути преди това бе дочула оттам да долитат гласове, както и звуци на лира, но в този момент цареше тишина. Наближаваше полунощ. Може би той се бе оттеглил да спи и щеше да й се наложи да чака до сутринта. Неочаквано обаче почувства облекчение — някакъв стол застърга по пода. Той бе още там.
Трябваше да признае пред себе си, че вече под никакъв предлог не ще може да избегне сблъсъка, всъщност така щеше и да е по-добре. Не биваше да чака повече — бе загубила много време, докато се подготви за тази среща.
Пое дълбоко въздух, прекоси предверието, пристъпи в залата и… се закова на място, широко разтворила очи от ужас.
Без да се смущава от каквото и да било, Уеър се бе излегнал на стол с висока облегалка, държейки бокал ръка.
Чисто гол.
Вдигна бокала във въздуха.
— Добър вечер, Теа от Димас — изломоти той. — Колко се радвам, че ще ни правиш компания.
Гол. Гол и пиян.
— Отпратете я оттук.
Теа премести поглед към камината. Столът му закриваше част от овчата кожа, разстлана пред огъня, можа да съзре обаче един добре оформен гол крак.
— Хайде, Таса, стига. Не бива да бъдеш толкова дръпната. Нейна е донякъде заслугата, че изобщо си тук тази вечер. — При тези думи той покани с ръка Теа да се приближи. — Ела и пий с нас. А Таса ще ти посвири. Тя е голям майстор на лирата. — Уеър погледна усмихнат към жената под себе си. — Но това далеч не е единственото нещо, което умее отлично.
— На тази не искам да й свиря. Да се маха оттук…
Той смръщи чело.
— Държането ти е неучтиво и не ми се нрави.
— О, не ми се слуша музика — побърза да се намеси Теа. Не биваше да идва. Тежките благовония, миризмата на вино и мускус издаваха какво става тук. Но въпреки всичко не можеше да си тръгне, без да изпълни докрай замисъла си. — Дошла съм да разговарям с вас.
— Не е за вярване, че все още съм в състояние да говоря. Малко ми е трудно. Какво ще кажеш за друг вид общуване?
— Не! — Таса скочи на крака. Бе също гола и много хубава. Изглеждаше двадесет и пет годишна, имаше гладка златиста кожа и дълга тъмна коса, закрила пищната й гръд. — Отпратете я, милорд.
— Таса, започваш да ме ядосваш. — Уеър направи някакъв неуверен жест с ръка. — Ако не можеш да се държиш прилично, по-добре да изчезваш. Хайде, отивай си в стаята.
— Милорд… — Тя не продължи и заситни горделиво към вратата като не пропусна да изгледа Теа мрачно.
— Не беше нужно — обади се Теа и навлажни устни с език. — Не съм дошла тук, за да задоволя желанията ви.
— Така ли? Колко жалко. — Той надигна бокала към устните си. — Е, добре. Аз също не съм съвсем сигурен дали в този миг мога изобщо да ти предложа нещо, тъй като днес вече се позабавлявах няколко пъти, а съм и малко нещо пийнал.
— Не е съвсем малко.
— Да, но ме облекчава. — Той отпи голяма глътка. — Но понякога не върши работа. И тогава ми се налага — погледът му се плъзна към вратата, през която бе излязла Таса, да прибягвам и до други средства.
При последните му думи я обзе гняв.
— Не бива жените да се употребяват за подобни цели. Това си е чиста жестокост и…
— Тя направи ли ти впечатление на страдалка?
— Да, но само защото не знае нищо друго на този свят, освен да ляга и да се разкрачва заради вас. Това впрочем не ви дава никакво основание да се съешавате с нея, когато ви скимне.