Выбрать главу

Защо ли изпитваше състрадание към този мъж? Та той бе само едно животно, варварин, който се интересува единствено от личните си потребности. А умората и тъгата, които излъчваше, се дължаха вероятно на погълнатото вино. Внезапно обаче се чу да казва:

— Убедена съм, че грешите. Велика е милостта Божия.

Той вдигна поглед.

— А той ще прости ли на Хасан, загдето е убил твоя баща?

От устата й не излезе нито звук.

— Кадар смята, че си излъгала по въпроса за баща ти. Е, Теа от Димас, кажи, излъгала ли си или не.

Тя помълча няколко секунди, след което потвърди.

Той вдигна рамене.

— Всъщност няма никакво значение. Всички лъжат. Сутрин Конрад ме целува по бузата, а ден по-късно е готов да ми забие нож в сърцето.

— Аз не лъжа — възкликна Теа, след което побърза да добави: — Освен ако нямам друг избор. А Кадар? Той лъже ли?

— Не. Кадар не лъже. — Уеър прокара ръка по слепоочието си. — Чувствам, че главата ме заболява. Обикновено болките се появяват едва на следващия ден. Така че ако имаш да ми казваш нещо, побързай. Изпитвам ли болка, настроението ми не е особено добро.

Да, но същото бе валидно и когато не го болеше нищо.

— А защо да ви питам? Нали казахте, че няма да ме изслушате?

— Проклятие! — Очите му я стрелнаха гневно. — Говори!

— Гъсениците ми се нуждаят от листа — извика тя.

Той я изгледа смаян, след което избухна в смях.

— Листа ли?

— Няма нищо смешно. Имах още една торба с листа, но се наложи да я оставя при кервана. Мислех, че запасите в коша ще ми стигнат, но останаха съвсем малко и… не се смейте!

— Не мога да се спра. — Той поклати глава. Крайчецът на устните му все още потрепваше. — Защо не пуснеш клетите животинки на свобода? Те сами ще си намерят листа.

— Не може. Необходими са ми! — Тя се приведе напред и закърши ръце. — Това са копринени буби. Когато се установя в Дамаск, те ще доставят коприна за становете ми. Възможно е дори да произведа толкова коприна, че да има и за продан.

— Коприна? Ти с това ли си се занимавала в Константинопол?

Тя кимна.

— Да, с великолепна коприна. Бродирах и везах в първата копринарна на града. Отглеждала съм и буби. — Спря за миг, след което продължи още по-разгорещено: — Моля ви за услуга, но съм готова да платя. Когато стана собственичка на копринарна, ще сторя за вас каквото поискате. Аз наистина съм много сръчна. Мострите ми се търсят.

— Какво искаш всъщност?

— Утре трябва да ида в полите на планината и да открия черница.

— Черница ли? Друго дърво няма ли да свърши работа?

— Не е същото. Черничевите листа са основната им храна. — Докато я слушаше, съществуваше поне лъч надежда, че той може да склони. — В тази страна растат черници. Един търговец ми каза, че виреят от Китай, та чак до тези земи. В Константинопол се среща черната черница, докато тук имало бяла, която е много по-добра.

— Нима дървото е бяло?

— Не, когато роди, плодовете му са бели.

— А когато не роди? — попита той сухо.

— Листата са назъбени. Мога да ги разпозная. — Дъхът й секта за миг. — Ще ме вземете ли със себе си?

Той се облегна удобно и притвори очи.

— Не.

— Трябва да ме вземете! — възкликна тя с отчаян глас. — Тези листа са много важни! Ще се освободите от мен, когато набера достатъчно от тях. Така бубите ще преживеят до Дамаск.

— Върви да си лягаш!

— Селена се изложи на голяма опасност, когато ми донесе коша, не мога да допусна да изгинат — произнесе тя плахо. — А и придружител не ми трябва. Дайте ми кон и ще намеря сама листата.

— Не. — Той отвори очи. — Отивай си в стаята.

— Не и преди да ми обещаете, че ще имам листата.

Той понечи да поклати глава, но вместо това потръпна целият.

— Ще ти обещая всичко, ако престанеш да ми надуваш главата.

— Утре ли?

— Да, утре. А сега си върви.

Тя скочи на крака и се завтече към сводестия проход. Макар и да бе вложила всичко от себе си, може би усилията и щяха да останат напразни. Не бе изключено той да е толкова пиян, че до следващата сутрин да е забравил обещанието си или пък обещанието, дадено на жена да не значи нищо за него.

— И кажи на Таса да се върне тук.

Тя спря до прохода.

— Не знам къде е. Пратихте я в стаята й.

— Уверен съм, че не си е тръгнала. Таса е извънредно търпелива и издръжлива жена.